Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Пред вратата херцогинята беше посрещната от лакей и трябва да отбележим, че приемът не беше добър. След като разгледа посетителката, той дори си позволи да забележи, че в такъв час и на тази възраст не е редно да се откъсва господин Колбер от задачите, които решава, преди да потъне в сън.
Херцогиня Дьо Шеврьоз не се разгневи, а написа на едно листче от бележник името си — достатъчно нашумяло, неведнъж неприятно поразявало слуха на Людовик XIII и на великия кардинал.
Написа името си с едър и небрежен почерк, разпространен сред висшето общество, сгъна хартията по особен, свойствен за нея начин, след което я връчи на лакея без нито една дума, но с такъв величествен вид, че този опитен мошеник, който умееше да усеща благородниците от разстояние, след като отгатна в нея знатна дама, наведе глава и се спусна да докладва на Колбер.
Не е необходимо да добавяме, че след като разгърна листчето, интендантът не се сдържа да възкликне и този отзив беше достатъчен за лакея, да разбере колко сериозно трябва да се отнася с тайнствената гостенка. Той се спусна тичешком към нея.
Тя доста трудно се изкачи до втория етаж на красивата нова къща, спря се за миг на площадката, за да си поеме дъх, след което влезе при Колбер, който сам й отвори вратата.
Херцогинята се спря на прага, за да разгледа по-добре човека, с когото й предстоеше да има работа.
Тежка, едра глава, гъсти вежди, неприветливо лице, сякаш натиснато от воденичен камък, с брадичка, подобна на свещеническите — всичко това от пръв поглед й внуши мисълта, че преговорите няма да са трудни и че заедно с това спорът за тази или онази подробност ще бъде напълно безинтересен, защото такава груба натура сигурно е чужда на изтънчената мъст и ненаситното честолюбие.
Но когато херцогинята се вгледа внимателно в мъничките черни очи, пронизващи от упор, в дългите бръчки на изпъкналото сурово лице, в едва забележимото потреперване на устните, което за най-слабия наблюдател означаваше добродушие, тя промени мнението си за Колбер и помисли: „Това е човекът, когото търся.“
— На какво дължа честта на вашето посещение, госпожо? — попита той.
— За всичко е причина необходимостта, господине, нуждата, която имам от вас, а и вие от мен.
— Щастлив бях да чуя първата част на вашата фраза, но що се касае до втората част…
Госпожа Дьо Шеврьоз седна на предложеното й кресло.
— Господин Колбер, вие сте интендант на финансите. И, естествено, искате да станете суперинтендант, нали? Не отричайте! Това ще удължи безсмислено разговора ни и няма да доведе до нищо.
— Но, госпожо! Въпреки искреното ми желание да ви доставя удоволствие, въпреки уважението, което съм задължен да проявя към дама с вашето положение, нищо не би могло да ме накара да кажа, че искам да седна в креслото на моя началник.
— Такова нещо не съм казала, господине. Освен ако без да искам съм нарушила добрия тон. Хайде вместо думата „седна“ да употребим „заменя“. Просто искам да ви кажа определено, че вие искате да замените господин Фуке.
— Неговата Фортуна ще устои на всяко изпитание, госпожо. Суперинтендантът е Родоският колос на нашия век. Корабите плават в краката му, но не го докосват.
— Аз също охотно бих използвала това сравнение. Да, господин Фуке изпълнява ролята на Родоския колос, но спомням си, че чух — струва ми се, че от господин Конрар… академика… — че когато този колос паднал, търговецът, който го купил… да, обикновен търговец, господин Колбер, та той натоварил отломките му на четиристотин камили. Търговец! Колко далеч е от интенданта на финансите…
— Госпожо, уверявам ви, никога няма да сваля господин Фуке.
— Е, господине, след като упорствате и продължавате да проявявате чувствителност, сякаш не знаете, че се казвам херцогиня Дьо Шеврьоз и че аз съм доста стара жена, която е имала честта да бъде политически противник на кардинал Ришельо, която няма време да го губи напразно, аз ще намеря хора, които са по-проницателни от вас и са заинтересовани да постигнат успех.
— В какво, госпожо, в какво?
— Карате ме да си разваля мнението за сегашните хора, господине. Кълна ви се, че ако по мое време някоя жена се беше появила при господин Сен-Мар, който, да бъда откровена не беше много мъдър, кълна ви се, че ако тя кажеше за кардинала толкова, колкото аз казах за господин Фуке, той веднага щеше да изкове желязото.