Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— По дяволите…
— Именно. И още нещо. Той търси начин да се помири с хората. Все пак човек му застава на пътя. Нуждае се да прецени и избере — да загуби или…
— Да ми откъсне главата.
Крилан дълбоко кимна, даже като че преброи наум до десет.
— Например. Но първо ще ти го каже в очите. Алванд иска да е сигурен, че няма да я погубиш. Чакай де, не реагирай веднага като младо биче с наболи рогца! Ти да не си от тая зодия? Не си… Образно казано, тук плашат малките дракончета с притчи за хората, затова е толкова подозрителен към теб. И чак като вникне в нещата, тогава ще реши, повярвай ми, съвсем и напълно обективно и отчуждено от себе си, той ще знае как да постъпи. Какво? И той още не знае как ще постъпи. Каквото му подскаже честта и обичта. Ние никога не се притесняваме предварително. Всяко нещо с времето си. Алванд вижда, че не си тъпанар и говедо, а поради това търси най-достоен изход. И поради това те изучава. Той наистина не познава други хора от „Горния“ свят. А на всичко отгоре, Радо, ние сме обвързани с клетва. Имаме задължение. Редно би било да сме се отказали от имената си в израз на пълно отхвърляне на всякакви лични пристрастия. Но заради по-особеното в мисията, а и понеже сме горе-долу равностойни като качества и възможности, затова не се наричаме един друг Водача, Оръженосеца, Водения… Личностното ни участие в операцията може да е от значение за успеха. И единствено защото я има тази причина, обсъждаме и работи, които ни вълнуват нас си и нямат нищо общо с това, което сме тръгнали да вършим.
Радослав се помъчи да се засрами. Не се получаваше. Затова, вместо извинение, смени темата:
— Как така нито дума не зная от езика, на който говори Алванд, пък го разбирам какво ми казва?
— Това е диалект на Детския шаркански език. Алванд употребява наклонение на възрастен змей към малко драконче. Затова го разбираш.
— А той как ме разбира?
— Не буквално. Тълкуването на думите му е непознато. Следи успоредната на речта ти мисъл, схваща значението, но някои изрази, особено идиомите, го учудват. Ако сметне за важно, ще те попита. Гледай тогава да не се ебаваш с него, просто ще е просташко.
— Хубаво. Детски змейски, хмък…
Дичо се подвоуми — да се обижда или все пак да се чувства поласкан, че за съперника си е… хлапе. Хлапе, хлапе, ама нали змейско хлапе!
— А?
— Нищо. Пак ли помислих силно?
— Радо, чуй ме за последен път, защото това, което ще ти кажа, повече няма да ти го повтарям, защото ще е все едно да те третирам като дебил. Шарканите никога не приемат критиката като лична обида. И говорят направо. Не искат да кажат нещо, а го казват. Ни повече, ни по-малко. Ако Алванд ти заяви, че иска да те пречука, това не значи нищо друго, освен това, което е казал. Не значи „мразя те“, не значи и „ще го направя“. Просто ти съобщава, че според моментната му преценка теб не трябва да те има. Не е плод на настроение, а извод, който е направил въз основа на получените досега данни. И ако по-нататък нищо не го накара да доразвие и преразгледа мнението си, ще те предизвика на двубой. И когато го направи, няма да е, за да те сплаши, а да те убие. И пак, наистина за последно: Никой змей няма да седне да те оскърбява. Просто ще те пречука, но няма да се гаври и да те полива с лайна. Няма да те унижи. Постарай се да го запомниш това.
— Ти в момента също не ме плашиш, не ме предупреждаваш, тъй ли? На теория.
— Точно така. Водим чисто теоретична беседа от изключително академичен интерес. Приемай нещата буквално. Само внимавай с превода. Защото ще сбъркаш. Не се коркай. Никой от нас няма да се възползва от твоята неопитност. Защото никой не те мрази. Ние изобщо не го умеем това — мразенето. Виж, ламите… в крайна сметка те също не го могат. Малко по-гневливи са… Впрочем, прабабата на Алванд е била ламя.
Радослав рязко вдигна лице към Крилан. В нов проблясък от слънцата той видя отражението си в очите на змея.
— Питаш се какво искам да кажа? — произнесе Крилан.
— Не. Слушам.
— Чудесно. Дръж така и някой ден ще си почешеш носа с незабелязано пораснала опашка. Стига да го искаш.
— Най-добре да си остана аз си.
— Великолепно. Важно е да държиш на себе си. Ала „Азът“ се променя, нали? Въпрос на избор. И посока. Хайде, кръгом и обратно, стига разходки. Да не сме кучета на каишка в парка!…