Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
От съседната стая се чу тихото бучене на прахосмукачката: Канела чистеше. Както винаги го правеше съсредоточено и целеустремено.
— Чувствали ли сте се някога по този начин? — попита Индийско орехче.
— Никога не съм имал усещането, че съм бил „грабнат“ от нещо — отговорих аз. — Тук съм, защото трябваше да бъда тук.
— За да свирите с вълшебната флейта и да намерите Кумико ли?
— Точно така.
— Търсите нещо — отбеляза Индийско орехче и бавно смени кръстосването на краката си в зелени чорапи. — А всичко си има цена.
Продължих да мълча.
Жената най-сетне огласи заключението си:
— Решихме известно време да не водим клиентки. Решението е на Канела. Заради статиите в списанията и шурея ви, който внезапно се появи на сцената, сигналът се промени от жълт на червен. Вчера отменихме всички записани часове от днес нататък.
— И колко ще продължи това „известно време“?
— Докато Канела запуши дупките в системата и бъдем сигурни, че опасността е преминала. Съжалявам, но не искам да поемаме никакви рискове. Както и досега. Канела ще идва всеки ден, но без клиентки.
Вече не валеше, когато Канела и Индийско орехче си тръгнаха. Пет-шест врабеца се къпеха в локвата на алеята. Щом мерцедесът на Канела се скри и автоматичната врата се затвори, седнах на прозореца и загледах облачното зимно небе зад клоните на дърветата. В съзнанието ми изникнаха думите на Индийско орехче: „Невероятно дълга ръка, която е протегната от много-много далеч.“ Представих си как ръката се протяга от ниските черни облаци — като илюстрация в зловеща книга с картинки.
25.
Триъгълни уши
Цял лен четох за Манждоу-го. Не се налагаше да бързам да се прибирам. Смятах, че вероятно ще закъснея, и затова сутринта, преди да изляза, дадох на Скумрия суха котешка храна за два дни. Котаракът не я обичаше, но поне нямаше да умре от глад. Ето защо мисълта да се затътря у нас стана още по-непривлекателна. Искаше ми се да легна и да поспя. Извадих от гардероба възглавница и одеяло, сложих ги на канапето в „пробната“ и угасих осветлението. После легнах, затворих очи и започнах да си мисля за Скумрия. Исках да заспя с мисълта за котарака. Ето нещо, което се беше върнало при мен. Котаракът беше успял да си дойде от много далеч. Това си беше благословия. Докато лежах със затворени очи, си мислех колко меки са възглавничките на лапите му, за студените му триъгълни уши, за розовия език. Представих си как той се е свил на кълбо и спи спокойно. Усетих с дланта си топлината му. Чух равномерното му дишане. Бях много по-изнервен от друг път, но скоро ме споходи сънят, дълбок сън без сънища.
Събудих се посред нощ. Стори ми се, че някъде в далечината чувам камбанки на шейна — като фонова коледна музика.
Камбанки на шейна ли?
Седнах на канапето и затърсих опипом ръчния си часовник върху масичката. Светещите стрелки показваха един и половина. Явно съм спал по-дълбоко, отколкото бях очаквал. Застинах и се ослушах, но единственият звук, който чух, беше слабото глухо туптене на сърцето ми. Може би само ми се е сторило, че чувам камбанки на шейна. Може би все пак съм сънувал. За всеки случай реших да проверя къщата. Нахлузих пантофите и отидох в кухнята. Когато излязох оттам, звукът се чу по-ясно. Наистина беше като камбанки на шейна и май идваше откъм кабинета на Канела. Застанах при вратата и се ослушах, сетне почуках. Докато съм спал, Канела може би се беше върнал в „резиденцията“. Но отговор не последва. Открехнах вратата и надзърнах вътре.
Някъде на височината на кръста ми видях в мрака белезникаво сияние с четвъртита форма. Светеше екранът на компютъра, а сигналът му (нов сигнал, който не бях чувал дотогава) наподобяваше камбанки на шейна. Компютърът ме викаше. Сякаш привлечен от него, седнах пред сиянието и прочетох съобщението върху екрана: