Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Може би — каза Оуен. — Или просто искат да ни попречат да използваме Крондор като предна база.
Джими забеляза умората и тревогата, изведнъж изписали се лицето на Патрик. След нова дълга пауза принцът промълви:
— Трябва ни още информация.
Братята се спогледаха. Всеки знаеше какво си е помислил другият: че те са най-вероятните кандидати да бъдат изпратени да съберат тази информация.
Патрик попита Джеймс:
— Колко се задържа там?
— Достатъчно, за да видя, че започват да отцепват района, поради което тръгнах към източната порта, за да се измъкна преди да ме забележат. Излязох от града, но се натъкнах на един патрул между Крондор и Рейвънсбърг. Успях да им се измъкна в леса, но ми убиха коня.
— Патрул? — възкликна Патрик. — Толкова на изток?
Оуен кимна.
— Ерик?
Лицето на Ерик издаваше, че е смутен също като всички в стаята.
— Събрахме донесения от бежанци, че генерал Фадавах може би отново предприема натиск на юг, или поне иска да ни убеди, че го прави. Ако Дуко е в Крондор, значи тези слухове са верни. Но след като имат патрули толкова далече на изток, значи бързо се разгръщат, за да ни посрещнат, ако тръгнем да си връщаме отечеството.
— Там е адски студ — каза Патрик. — Какво е намислил?
— Ако знаехме — сухо каза Даш, — нямаше да се налага да бъхтим в този адски студ.
Оуен се усмихна. Херцог Арута се опита да прикрие насмешката си, но не успя.
— Вярно — каза Патрик, без да обръща внимание на нарушаването на протокола. Зимата, преживяна заедно в тесния щаб, бе превърнала тези хора в близки приятели, поне когато не беше свикван дворцовият съвет.
Нашествениците бяха победени в Битката за Кошмарния хребет, но разрухата, нанесена на Западните владения на Островното кралство, беше невъобразима. С наближаването на пролетта, а с нея — и на възможността силите да се раздвижат, Патрик отчаяно се мъчеше да си представи какво е станало с неговия принципат.
Принцът се обърна към Грейлок.
— Кога можем да се раздвижим?
— Ваше височество? — не го разбра Оуен.
— Колко време ни остава преди можеш да тръгнеш, за да си върнем града?
— Готови сме да тръгнем на поход до седмица. Част от гарнизона е разпръснат по хребета и надолу, към Долината на сънищата, но повечето части са достатъчно близо, за да започнем настъпление, макар че доколкото разбирам, ни трябва по-добра информация от тази, с която разполагаме, за да знаем каква сила ни се противопоставя.
Патрик се отпусна в стола си.
— Надявах се на по-добро разузнаване.
Джими погледна баща си и той леко поклати глава — предупреждаваше го да не се намесва. Даш даде знак на брат си с леко повдигане на веждите, че това, което току-що бе казал принцът, според него е пълна безсмислица.
— На юг имаме солиден фронт и всички главни сили на армията на Изтока са готови да се противопоставят на всякакво нашествие от страна на Кеш, но за връщане на Западните владения разполагаме с ограничени ресурси — каза Патрик. После се обърна към Джими и махна с ръка. — Свободни сте. Изкъпи се и се преоблечи. На вечеря ще обсъдим това по-подробно.
Джими излезе, баща му и брат му го последваха. Спряха при вратата и Арута каза:
— Аз трябва да се върна. Исках само да се уверя, че си добре.
— Всичко е наред — отвърна Джими и се усмихна притеснено на баща си. След смъртта на дядо им и баба им лицето на Арута се беше изпило от скръб, тревоги и твърде малкото сън. — Само пръстите на краката ми измръзнаха.
Арута кимна и стисна сина си за рамото.
— Хапни и си отдъхни. Тепърва се започва и макар Патрик да е готов да щурмува врага, ще ни трябва много повече информация. — После отвори вратата и се върна в съвета на принца.
— Ще дойда с теб до кухнята — каза Даш.
— Чудесно.
Двамата братя тръгнаха по дългия коридор.
Ерик влезе в кухнята и махна на Мило в другия край на голямото каменно помещение. Ханджията от родното му градче Рейвънсбърг и жена му бяха получили работа в кухнята на замъка, за да са край дъщеря си Розалин, майка на следващия барон на Даркмоор. Тя и съпругът й Рудолф хлебаря живееха в замъка и се грижеха за бебето барон.
Майката на Ерик сега живееше в една от сградите близо до замъка — заради старата неприязън между нея и вдовстващата баронеса бе по-благоразумно двете жени да са по-настрана една от друга. Баронесата се чувстваше публично унизена години наред от майката на Ерик Фрида заради това, че Ерик е незаконният син на покойния барон Ото. Пастрокът на Ерик, Натан, работеше настървено в баронската ковачница — правеше оръжия за предстоящата пролетна кампания. Всичко това понякога създаваше поводи за неудобство, но Ерик се радваше, че семейството му е наблизо.