Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Надзирателите са инструктирани надлежно, предполагам?
Генералът изглеждаше разсеян и раздразнителен едновременно. Явно робинята за наслади не беше съумяла да подобри настроението му.
— Остави подробностите на мен, любима — измърмори той. — Семейството ти ще получи своя дял от всичко, което намерим, както винаги. — Погледът му се спря върху мен и свитъка в ръката ми. — Поредното ти описание, писарче?
— Да, господарю.
— Дай го насам. Да видим дали е достойно за снизхождението ми. — Тъкмо развиваше свитъка, когато един от постовите извика, че идва вестоносец. — Най-после. — Метна свитъка върху масата с картите и застана до нея със замисления вид на достопочтен военачалник, който очаква новини за дългоочакваната победа.
— Заловихте ли вещицата? — обърна се той към пратеника, загледан към града и с почти поетичен тон. — Или е умряла в сражението? Сигурно така е станало. Странно е, че намирам в сърцето си място за възхищение към това същество.
— Простете, почитаеми генерале! — избълва вестоносецът. Беше с бронята на офицер от Свободната кавалерия, лицето му — изопнато и лъщящо от пот. — Нося лоши новини. Тази сутрин нашите съгледвачи са открили един конник, единствения оцелял от Дванайсети батальон на свободните мечове. Бил е заловен и освободен след това. От него научихме за войска, която се придвижва насам с голяма скорост.
Генералът го зяпна.
— Войска? Каква войска?
— По негова преценка наброява петдесетина хиляди. — Офицерът извади изпод колана си сгънато парче пергамент и го подаде на генерала. — Било му е дадено и писмо за вас, почитаеми генерале.
Генералът махна към мен.
— Нека той го прочете. Не говоря грозния им език.
Взех пергамента и го разгънах.
— Написано е на волариански, господарю — казах аз.
— Прочети го.
Плъзнах поглед по съдържанието на писмото и разтуптяното ми вече сърце полудя окончателно. Хвърлих скришен поглед към свитъка, който му бях дал по-рано, като се питах дали бих могъл да си го взема някак в хаоса, който неизбежно щеше да последва, след като прочетях написаното върху пергамента.
— До командира на воларианската армия, обсаждаща понастоящем Алтор — започнах с надеждата, че генералът не е забелязал краткото ми колебание. — С настоящото ви се нарежда да се разоръжите, да предадете всички пленници и да се подготвите за съд, който да въздаде справедливост за многобройните ви престъпления. Ако се подчините на тази заповед, ще пощадим хората ви. Последното не се отнася за вас. Подписано по силата на Кралското слово, владетел на кулата и граничен лорд на Северните предели Вейлин Ал Сорна.