Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
След известно време Джени се надигна и се понесе към вратата, като хвърли поглед към Иън, като го притегли сякаш като железни стружки към севера на компас. Спря до прага, за да го изчака, и премести поглед към брат си, който не помръдваше край огнището.
- Нали ще наглеждаш огъня, Джейми? - Изтегна се и изви гръб, странна успоредица на извивката на корема й. Иън прокара ръка по гръбнака й. Тя изстена и след миг ги нямаше.
И аз се протегнах, изпъвайки ръце нагоре - уморените мускули приятно се напрегнаха. Ръцете на Джейми се смъкнаха от двете ми страни, към хълбоците. Наведох се към него и придърпах пръстите му напред, като си представих как обгръщат издутината на наше собствено неродено дете.
Когато обърнах глава, за да го целуна, видях малкото телце в края на канапето.
- Виж. Забравили са малкия Джейми. - Момченцето обикновено спеше на легълце на колела в стаята на родителите си. Тази вечер беше заспал край огъня, докато сме разговаряли на по чаша вино, но никой не се бе сетил да го сложи да спи. Моят Джейми обърна лице към мен и отмести мой кичур от носа си.
- Джени никога нищо не забравя - рече. - Подозирам, че с Иън не искат компания точно сега. - Ръцете му ме прегърнаха през кръста и се засуетиха с връзките на полата ми. - Добре му е там.
- Ами ако се събуди?
Тършуващите му ръце стигнаха до охлабените краища на корсета ми. Джейми повдигна вежда към легналия на една страна свой племенник.
- Лошо няма. Рано или късно ще трябва да разбере какво да прави, нали? Не искам да е невежа като чичо си. - Хвърли на пода пред огнището няколко възглавници и приседна, като ме придърпа със себе си.
Пламъците лъщяха по сребристите белези на гърба му, сякаш наистина бе човекът от желязо, както някога го бях обвинила, и металното ядро се подаваше през процепите в крехката плът. Прокарах пръсти по белезите, един по един, и той потръпна от докосването ми.
- Смяташ ли, че Джени е права? - попитах по-късно. - Мъжете наистина ли искат да се върнат обратно? Затова ли правите любов с нас?
Дъхът от смеха му раздвижи косата край ухото ми.
- Е, не е първото нещо, което ми минава през ума, когато те слагам в леглото, сасенак. Никак. Но пък... - Ръцете му докоснаха леко гърдите ми и устните му се затвориха около едното ми зърно. - Но и не бих казал, че изцяло греши. Понякога... да, понякога ми се струва, че би било хубаво отново да съм вътре, в безопасност... цял. Знаем, че не можем, и навярно това ни кара да искаме да се множим. Ако самите ние не можем да се върнем, можем да дадем на синовете си този дар, поне за малко... - Той тръсна глава и рамене внезапно, като подсушаващо се куче.
- Не ме мисли, сасенак - промълви. - Разкисвам се, когато пия вино от бъз.
31. ПЛАТЕЖНИЯТ ДЕН
На вратата леко се почука и влезе Джени, с лека синя дреха, преметната през ръка, шапка в другата. Огледа критично брат си и кимна.
- Да, ризата става. Поотпуснах най-хубавото ти палто - откакто те видях за последно, си пораснал в раменете. - Тя наклони глава на една страна и го огледа. - Добре си се справил със себе си - поне от врата надолу. Я седни и ще ти оправя косата.
Посочи табуретката до прозореца.
- Косата ми? Какво й има на косата ми? - Джейми вдигна ръка, за да провери. Пораснала почти до раменете, беше пристегната с кожена връв, за да не му влиза в очите.
Сестра му не губеше време в приказки, а го бутна да седне на табуретката, махна връвта и енергично се зае да го реши с костените си гребени.
- Какво ти има на косата ли? - повтори тя реторично. - Ами, да видим. Имаш бодили в нея. - Извади от къдриците му малък кафяв предмет и го пусна в скрина. - И парченца дъбови листа. Къде си бил вчера - риел си в шумата като нерез? Да не говорим, че е по-заплетена от мокра прежда...
- Ох!
- Стой мирен, рой! - Смръщила чело от концентрация, тя взе по-едър гребен и оправи кълбото от коса, като я остави гладка и лъскава - меднокафяво, червеникаво, канелено и златно. Всичко искреше на сутрешното слънце. Джени повдигна кичурите в ръцете си и заклати глава.
- Не мога да се сетя за причина добрият Бог да похаби подобна коса за мъж - отбеляза. -На места е като козина на елен.
- Прекрасна е, нали? - съгласих се. - Виж как слънцето я е изсветлило отгоре, има прекрасни руси кичури.
Обектът на възхищението ни ни гледаше свъсено отдолу нагоре.
- Ако не спрете, ще си обръсна главата. - Протегна заплашително ръка към тоалетката, където се намираше бръсначът му. Сестра му, ловка въпреки напредналата бременност, го плесна с гребена по ръката. Той извика и след това повтори, когато тя дръпна косата му.