Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Бъдещето на демокрацията в развитите страни ще зависи от способността им да се справят с проблема на изчезващата средна класа. В резултат на финансовата криза ставаме свидетели на възхода на популистки групи като „Чаеното парти“ в САЩ и различни европейски партии, чиято политика е насочена срещу Европейския съюз и имигрантите. Това, което ги обединява, е убеждението, че елитите са ги предали. И в много отношения са прави: елитите, които определят интелектуалния и културния климат в развития свят, до голяма степен са защитени от последствията от залеза на средната класа. Липсват нови подходи за решаване на проблема, като оставим настрана връщането към старите решения за социалната държава.
Правилният подход за решаване проблема с упадъка на средната класа не е задължително настоящата германска система или някаква друга комбинация от мерки. Единственото реално дългосрочно решение би могло да бъде образователна система, която да гарантира на голямото мнозинство от граждани по – високо образователно равнище и умения. За да бъде оказана помощ на гражданите да се адаптират към променящите се условия на труда, са необходими гъвкави държавни и частни институции. Но една от характеристиките на съвременните развити демокрации е, че с течение на времето те до голяма степен губят гъвкавостта си, което допълнително затруднява институционалната адаптация. Всяка политическа система, минала или настояща, в определен момент претърпява упадък. Това, че дадена система в определен момент е била успешна и стабилна либерална демокрация, не означава, че ще остане такава завинаги.
Именно към проблема за политическия упадък насочвам вниманието си в последната част на книгата.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: ПОЛИТИЧЕСКИ УПАДЪК
31. ПОЛИТИЧЕСКИ УПАДЪК
Защо гасенето на горски пожари става основна мисия на Националната служба по горите на САЩ ► Провалът на научното управление ► Как Службата по горите губи автономия поради противоречиви пълномощия ► Какво е политически упадък и кои са неговите два източника
Основаването на Националната служба по горите на САЩ начело с Бърнард Фърнау и Гифорд Пинчо е първият пример за американско държавно строителство през периода на Прогресивната ера. Преди приемането на закона „Пендълтън“ през 1883 г. и утвърждаването на меритократичната бюрокрация американското управление е клиентелистка система, в която публичните длъжности се разпределят от политическите партии на патронажен принцип. За разлика от това персоналът на Службата по горите се състои от агрономи и лесовъди с университетско образование, избрани въз основа на своите качества и умения. Нейната най – важна победа, която коментирам в Глава 11, е спечелената от Пинчо битка с Главното управление по кадастъра към Департамента по вътрешните работи въпреки яростната съпротива на легендарния председател на Камарата на представителите Джо Кенън. Основен проблем в този формиращ етап на американско държавно строителство е бюрократичната автономия: идеята, че специалистите от Службата по горите, а не политиците в Конгреса трябва да са тези, които вземат решения за разпределението на държавните земи, и че те трябва да отговарят за назначенията и повишенията на своя персонал. В продължение на много години Службата по горите на САЩ си остава блестящ пример за висококачествена американска бюрокрация.
В такъв случай вероятно ще се изненадате, че мнозина съвременни наблюдатели смятат Службата по горите за изключително нефункционален бюрократичен орган, който изпълнява старомодна мисия с неподходящи инструменти. Макар в нея все още работят професионални лесовъди, мнозина от които са изцяло отдадени на мисията на агенцията, тя е загубила голяма част от своята автономия, която успява да си отвоюва при управлението на Пинчо. Службата работи под диктата на много и често противоречиви разпореждания от страна на Конгреса и съдилищата, които не могат да бъдат изпълнявани едновременно и струват на данъкоплатците много скъпо. Способността за вземане на решения от страна на Службата по горите често е блокирана, а високият дух и сплотеността на персонала, за чието постигане Пинчо полага толкова усилия, са задушени. Ситуацията е толкова лоша, че са изписани куп книги, аргументиращи закриването на Службата. Нито една политическа институция не трае вечно, а настоящото състояние на Службата по горите ни дава представа за начините за дестабилизиране на висококачественото управление.