За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
4. По дела, които сеньорът е можел да има срещу своя васал и които са се отнасяли до личносгта и честта на последния или до неговите имущества, непринадлежащи към феода, не можело да става въпрос за апелационна жалба за отказ от правосъдие, защото в такъв случай делото трябвало да се реши не в съда на сеньора, а в съда, от който сеньорът зависел. «Васалите — казва Дефонтен — не могат да бъдат съдии над личността на своя господар.»
Аз се постарах да дам ясна представа за тези неща, които у авторите от ония времена са така объркани и неясни, че да ги извлечеш от хаоса, в който се намират, наистина значи да ги откриеш наново.
Глава XXIX
Епохата на Свети Людовик
Свети Людовик е премахнал съдебните дуели от съдилищата в своите владения, както става ясно от указа, който той е издал по този повод, и от неговите «Постановления».
Но той ги е оставил в съдилищата на своите барони с изключение на случаите за неправилно решение.
По-рано не е можело да се апелира за неправилно решение на съда на собствения господар без иск за дуел срещу съдиите, които са произнесли присъдата. Обаче Свети Людовик въвел практиката на апелация без дуел; и тази промяна представлявала нещо като революция.
Той обявил, че не може да се апелира за неправилно решение в сеньориалните съдилища в неговите владения, защото такава апелация била равна на престъплението «държавна измяна». И действително, ако това е било нещо като измяна против сеньора, с още по-голямо основание е можело да се смята, че е измяна против краля. Заедно с това той е разрешавал да се подава молба за преразглеждане на съдебните решения, но не защото тези решения са несправедливи и злонамерени, а защото са причинявали щети на някого. Той е искал, от друга страна, жалбите за решенията на баронските съдилища да се подават само във формата на апелации за несправедливо решение.
И така според тези постановления жалби за неправилни решения не се допускали във владенията на краля. Можело е да се иска преразглеждане на решението от същия съд и ако кралският съдия откажел на молбата, кралят разрешавал да се прави апелация в кралския съд или по-скоро, тълкувайки самите постановления, да се подава до него прошение за преразглеждане или коленопреклонна молба за преразглеждане.
Що се отнася до сеньориалните съдилища, Свети Людовик, допускайки да бъдат обжалвани техните решения, изисквал делата да постъпват в кралския трибунал или в съда на сеньора-сюзерен и да се решават не чрез дуел, а чрез показания на свидетели според процедура по установени от него правила.
Така че в случаите, когато се допускала апелация за неправилно решение, както например в сеньориалния съд, или когато такава апелация не се допускала, както в съдилищата в кралските владения, се откривала възможност да се апелира, без да се прибягва до риска на дуела.
Дефонтен ни съобщава първите два примера за такова съдебно разбирателство без дуел; едното в Сен Кантен, който се е намирал във владенията на краля, и другото в Понтийо, където графът, който присъствувал на съда, се е позовал на стария ред за съдопроизводство; но и двете дела били решени по повия закон.
Ще попита някой може би защо Свети Людовик е установил в съдилищата на своите барони един ред за съдопроизводство, по-различен, отколкото в трибуналите на собствените си владения; причината за това е следната. Свети Людовик, създавайки нов ред в съдилищата на своите владения, не е срещал никакви трудности при осъществяването на своите виждания; но той е трябвало да постъпва внимателно със сеньорите, които са се ползували с древното предимство делата никога да не излизат извън техните съдилища, освен ако една от страните не се реши да подаде жалба за неправилно решение. Запазвайки обичая за обжалване на неправилното решение, Свети Людовик постановил тя да бъде решена без дуел; с други думи, за да може тази промяна да се почувствува по-леко, той премахнал същността, а запазил наименованието.
Промяната не била приета навсякъде в сеньориалните съдилища. Боманоар казва, че по това време съдопроизводството се извършвало по два начина: единият — по постановленията на краля, другият — по старата практика; сеньорите имали право да избират единия или другия начин; но ако започнели делото по единия начин, нямали право да минават към другия. Той добавя, че Клермонският граф възприел новия начин, докато неговите васали се придържали към стария; но и графът, ако пожелаел, можел да възстанови стария порядък; иначе е щял да има по-малка власт над васалите.