![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Какво пък, нека се забавлява със заговорите си. Много по-сладка беше, докато си въобразяваше, че го е надхитрила. Черните котлета щяха да й замаят главицата, да й приберат париците и да й обещаят всичко, което поиска, и защо не, след като Брон струваше колкото всичките й пари, петак за петак? Братята, и тримата симпатични мошеници, всъщност бяха много по-опитни в измамата, отколкото в пускането на кръв. Церсей беше успяла да си купи три празни тъпана; ушите й щяха да проглушат с думкането си, но вътре нямаше нищо. Това безкрайно го забавляваше.
Когато „Лъвска звезда“ и „Лейди Лиана“ се откъснаха от брега и поеха към устието на реката да разчистят пътя на „Морски бързоход“, тържествено заечаха рогове. По каменните брегове се чуха възгласи, рехави и дрипави като облаците, стелещи се по небето. Мирцела се усмихна и замаха с ръка от палубата. Зад нея стоеше Арис Оукхарт в блестящия си бял плащ. Капитанът заповяда да срежат въжетата, греблата изтикаха „Морски бързоход“ навътре в силното течение на Черна вода и платната му разцъфнаха под напора на вятъра — обикновени бели платна, както беше настоял Тирион, не яркият пурпур на Ланистър. Принц Томен захлипа.
— Цивриш като бебе — изсъска брат му. — Принцовете не плачат.
— Принц Емон Рицаря на драконите е плакал в деня, когато принцеса Нерис се омъжила за неговия брат Егон — каза Санса Старк, — а близнаците сир Арик и сир Ерик издъхнали със сълзи на бузите, след като си нанесли един на друг смъртни рани.
— Ти да млъкнеш, че ще накарам сир Мерин на теб да нанесе смъртна рана — сопна се Джофри на годеницата си. Тирион погледна сестра си, но Церсей беше погълната от нещо, което й говореше сир Бейлон Суан. „Възможно ли е да е толкова сляпа, че да не вижда в какво се превръща той?“ — зачуди се Тирион.
След като тръгна по реката, „Дързък вятър“ вдигна греблата и се плъзна по течението след „Морски бързоход“. Накрая пое „Чукът на крал Робърт“, мощта на кралския флот… или поне на онази част, която не бе избягала към Драконов камък със Станис. Тирион беше подбрал корабите много грижливо, избягвайки онези, верността на чиито капитани можеше да е съмнителна, според Варис… но понеже и верността на Варис беше съмнителна, оставаше известно количество тревога. „Твърде много разчитам на Варис — помисли той — Трябват ми лични осведомители. Не че ще разчитам и на тях.“ Доверието можеше да убие човек.
Отново се замисли за Кутрето. За Петир Белиш нямаха никаква вест, откакто бе заминал за Горчив мост. Това можеше да не означава нищо… или всичко. Дори Варис не беше сигурен. Евнухът бе предположил, че може би Кутрето го е сполетяла някаква злополука по пътищата. Можеше дори да са го убили. На това Тирион изсумтя презрително.
— Ако Кутрето е мъртъв, то аз съм великан.
Тирел се дърлеха за предложения брак. Тирион трудно можеше да ги обвини. „Ако аз бях на мястото на Мейс Тирел, по-скоро щях да поискам главата на Джофри на пика, отколкото патката му в дъщеря ми.“
Малката флотилия вече навлезе в залива и Церсей подхвърли, че било време да се прибират. Брон доведе коня на Тирион и му помогна да се качи. Това беше задача на Подрик Пейн, но Под го оставиха в Червената цитадела. Мършавият наемник внушаваше много повече сигурност от момчето.
Тесните улици бяха обкръжени от мъжете на Градската стража, които задържаха тълпата с остриетата на копията си. Сир Джейслин Байуотър вървеше начело, повел клина конници в черни ризници и златни плащове. Зад него яздеха сир Ейрон Сантагар и сир Бейлон Суан, понесли знамената на краля — лъва на Ланистър и коронования елен на Баратеон.
Крал Джофри яздеше след тях на висок сив жребец, златната корона сияеше на златните му къдрици. Санса Старк яздеше до него на кафява кобила и не поглеждаше нито наляво, нито надясно, гъстата й кестенява коса се вееше на раменете й под мрежичката от лунни камъни. Двама от Кралската гвардия пазеха двойката от двете страни — Хрътката отдясно на краля и сир Мандън Мур от лявата страна на момичето.
Следваше ги подсмърчащият Томен, със сир Престън Грийнфилд в белите му доспехи и плащ, а след това Церсей, придружена от сир Лансел и защитена от Мерин Трант и Борос Блънт. Тирион яздеше след сестра си. След тях бяха Великият септон в носилката му и дълга опашка от придворни — сир Хорас Редвин, лейди Танда и дъщеря й, Джалабхар Ксхо, лорд Джилс Росби и всички останали. Двойна колона стражи оформяше тила.