Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Генералът отново попипа джоба си, после се намръщи.
— Но ти имаш решение, така ли?
— Мисля, че да. Построихме агент.
Той махна и екраните започнаха да се изпълват с текст.
— Агент ли? Пък аз си мислех, че вече съществуват такива агенти! Крал Тут или Богът Всемогъщи — или както и да си вика той — напоследък разправя, че вече е изпратил там някакви съвършени агенти!
— А, ама нали разбираш, точно там е работата. Не че знам кой знае колко и за тези негови агенти — хората му в доста голяма степен контролираха тази част от проекта и досега не съм им се пречкал. Но има вероятност неговите агенти, които действат вътре, независимо дали са хора или изкуствени същества, да търсят по стария начин.
— Сиреч?
— Търсене на подобия. Моите хора намериха, каквото можаха — трудно е да пазиш нещо в пълна тайна в научно създадена среда, която споделяш с други хора. Доколкото успяхме да разберем, Стареца следи Х още, откакто е бил включен в мрежата. Което означава, че са разработили нещо като поведенчески профил — карта на това, как е действал Х в няколко различни симулации. Така че каквито и агенти или програми търсачи да използва сега, те вероятно сравняват тази карта с поведенческите профили на всички единици в мрежата.
— Така ли? Ами това ми се струва правилно. — Якубиан за трети път попипа джоба си.
— Щеше да бъде при една не толкова сложна система. Но както се опитвам да ти кажа от доста време насам, нашата симулационна мрежа не прилича на никоя друга. Първо, тъй като индивидуалните единици не могат да се проследят, сравненията по карта трябва да се правят едно по едно, случай след случай. — Уелс се намръщи. — Знаеш ли, ти наистина трябва да бъдеш в течение на всичко това, Даниъл — и за тебе то е толкова важно, колкото и за всички нас.
— Така ли? А ти какво знаеш за моите работи, умнико? Доколко си информиран за положението относно глобалната сигурност? За това, как използваме военната инфраструктура?
— Touche. — Уелс най-после седна. — Добре, нека да продължа. Проблемът да се сравни едно поведение с друго по този старомоден начин не е само в сложността на мрежата. По-важното е, че поведението „подпис“ на всеки свободен агент се променя от една симулация в друга — може би не много, ала все пак се променя. Нали разбираш, почти всички тези симулации са разработени така, че да са непосредствено функционални за онзи, който ги използва. Това ще рече, че ако сам не избереш характеристиките си, преди да влезеш, симулацията ще ти ги придаде по силата на своя собствена логика. Ето защо, ако Х се мести от симулация в симулация, вероятно се променя поне малко всеки път — от самите симулации. В този случай промиването на мозъка — както ти го нарече толкова грубо, но и толкова точно — работи срещу нас. Ако той няма спомени, вероятно симът му е оформян по-скоро от симулациите, отколкото обратно. Има и още един, последен проблем. Всички старомодни агенти, които могат да се движат свободно в мрежата, вероятно ще притежават известна неизменност, т.е. няма да се променят много. По-късно той ще може да ги забелязва лесно и тъй като имат нужда от известно време и от близост до заподозряната единица, преди да направят сравнението и да пристъпят към залавянето, Х би могъл да им се изплъзва почти до безкрайност.
— Мамка му! И какво е това, вашето, дето било по-добро?
— Мислим, че сме изработили новия „връх на техниката“. — Уелс сви устни. — Пак ли ще ме обвиняваш, че прекалено драматизирам нещата? Не. Така ли? Тогава виж сам. — Той щракна с пръсти и от облегалката на всеки стол се подаде по един кабел. — Включи се.
Генералът дръпна кабела и го включи в импланта зад лявото си ухо. Уелс стори същото.
— Не виждам нищо. Само дървета и едно езеро.
— Виждаш ли онова дърво? Това е нашият агент.
— За какво, по дяволите, ми говориш? Агент дърво? Ти да не би да си изперкал съвсем?
— А сега виждаш ли тази сцена? Видя ли жената на предната маса? Това е нашият агент. Следващото — и ето го нашия агент, войника с огнехвъргачката.
Якубиан присви очи и се загледа в нещо, невидимо отвън.
— Значи това нещо се променя?
— Вписва се във всяка среда. Причината да не съм ти показал някакъв модел, скица или нещо такова е, че няма какво да ти показвам. Идеална мимикрия, идеалното средство за следене — може да се впише във всяка среда.
— И като се впише, какво?