Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Червената точка бавно се раздвижи. Белите точки, които бяха най-близо до нея, също се размърдаха, но всички останали си стояха все така неподвижни.
— Всичко се случваше във връзка със субекта. Когато нямаше субект, не ставаше нищо. Дори и при наличието на субект нищо не се случваше извън пространството на възприятията на субекта. Но този вид симулация, също както ранните експерименти с изкуствения интелект, на които прилича, беше много слаба версия на онова, което тя се опитваше да симулира — реалните човешки същества не мислят в линеарна поредица от твърдения от типа, „ако — то“, а истинската околна среда не спира да се променя, ако няма човек наблюдател. Така че някъде в края на миналия век експериментите с изкуствения разум се насочват към „изкуствен живот“. Хората започват да създават среда, която еволюира. Изкуствените организми в такава нова среда — макар и много прости в самото начало — също еволюират. Експериментите с „изкуствения живот“ не са прекъсвали и различните изкуствени организми са живеели, хранели са се, размножавали са се или са умирали, независимо дали някой учен ги наблюдава или не.
И точно това става и при новото поколение симулации… или поне при тези от висока проба.
Уелс отново щракна с пръсти. Червената точка изчезна, но всички бели точки отново рязко възобновиха трескавото си движение. Някои се движеха бавно, други бяха бързи като куршуми; някои се рееха на групи, а други, самотни точки сякаш следваха някакви свои пътища.
— Независимо дали има човек участник или не, различните компоненти на симулацията — изкуствени живи същества, изкуствени атмосферни условия, дори и изкуствена ентропия — продължават да се развиват. Те си взаимодействат, комбинират се и се прекомбинират и чрез това взаимодействие започват да наподобяват, понякога дори да надминават по сложност реалния живот. — Той се изкикоти. — Или РЖ, както му викаме. Якубиан гледаше проблясващите точки, които се движеха очевидно безредно в средата на стаята.
— Това все още не ми обяснява защо не можем да намерим това копеленце Х.
Уелс отново включи червената точка. Замрази тълпата от точки, после се обърна и впери мек, но настоятелен поглед в генерала.
— Добре, Даниъл, първо ще ти покажа симулациите от стария тип, от онези, които реагират само на човек участник. Нека само да скрия субекта. — Червената точка се превърна в бяла немигаща точка. — А сега ще я включа.
Точките отново оживяха или поне някои — пулсиращ рояк, който сякаш бавно пътуваше из псевдосъзвездието като смерч, а точките от всичките му страни оставаха неподвижни.
— Коя точка е субектът?
Якубиан се наведе.
— Трябва да е някоя от тези в средата. Ей оная. Не, ей оная.
Облакът замръзна и една точка почервеня.
— Почти улучи, Даниъл. Сигурен съм, че щеше да улучиш, ако беше наблюдавал още малко. А сега ще опитаме с модел на симулация, който повече прилича на мрежата „Граал“.
Червената точка отново побеля и всички точки се раздвижиха едновременно.
— Аз… аз я загубих…
— Точно така. — Уелс насочи пръст към холограмата и тя избледня. Екраните светнаха в белезникавосиво, върху което като почти невидима сянка беше изписан знакът на ТМКС. — Когато симулациите наподобяват толкова много реалния живот, не е лесно да различиш кой привидно жив предмет е човек участник и кой — просто част от псевдоживота.
Якубиан се огледа. Уелс очакваше това и леко плесна с ръце. От пода се подадоха два стола.
— Но това е нашата симулационна мрежа, да му се не види! — каза генералът и се отпусна тежко на единия стол. — Защо просто не я изключим? Не ми разправяй, че той ще продължи да си се разкарва дявол го знае къде, ако дръпнем шалтера!
Създателят на „Телеморфикс“ въздъхна.
— Не е толкова лесно, Даниъл. Ако просто замразим всички симулации в мрежата, нищо няма да променим. Х пак ще си изглежда като съставна част от симулацията, в която и симулация да се намира, а съставните части си нямат индивидуална история, която да може да се провери. Те просто… просто… съществуват. На тази планета няма достатъчно процесори, за да следят и записват всичко, което се е случило в проекта „Граал“, откакто е тръгнал до сега. А пък ако дръпнем съвсем буквално шалтера — за Бога, Даниъл, ти разбираш ли колко време и пари са вложили хората от Братството, за да отгледат тези среди? Защото е точно така — те са израснали, сами са се създали чрез еволюция също като една истинска среда. Трилиони! Похарчили са трилиони и освен това са инвестирали близо две десетилетия високи технологии. Просто е невъзможно мозъкът да проумее колко е сложно всичко това…, а ти искаш просто да дръпнеш шалтера? Това е все едно да отидеш в най-богатия квартал на света и да кажеш: „Тук се мотае една хлебарка. Имате ли нещо против да ви изгорим всичките къщи, за да я изгоним?“ Просто няма да стане, Даниъл! Няма да стане!