Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Момчета и момичета, Даниъл. Недей да бъдеш толкова старомоден. И не, не сме го постигнали за две седмици. По-скоро за две години, но през последните две седмици сме натрупали хиляди работни часове, за да го довършим.
Нещо в стената лекичко звънна. Уелс докосна повърхността на бюрото си и едно чекмедже се плъзна пред него. Той извади кожна лепенка и внимателно я залепи в сгъвката на лакътя си.
— Лекарството ми — извини се той. — Така че ако вече си се успокоил, ще ти покажа докъде сме стигнали.
Якубиан се изправи. Сега беше по-спокоен, но в стойката му личеше напрегнатост.
— Цялата тази работа беше шегичка, нали? Да ме караш да чакам и после с онова претърсване съвсем да ме вбесиш.
Уелс разпери ръце. Въпреки жилавите мускули и едрите стърчащи кости те дори не трепнаха.
— Даниъл, малко прекаляваш!
Якубиан за миг прекоси стаята и се озова до домакина. Навря лицето си в лицето на Уелс. След това се пресегна и съвсем лекичко докосна ръката на Уелс, докато тя пълзеше към аларменото копче на бюрото. Ръката спря.
— Никога повече не се занасяй с мене, Боб! Запомни го! Отдавна се знаем. И дори сме били приятели. Но и през ум да не ти минава да се питаш какъв враг мога да бъда.
Якубиан отстъпи малко и изведнъж се усмихна. Уелс търсеше облегалката на стола си, за да се подпре.
— А сега да вървим да я видим тази твоя играчка.
Генералът стоеше сред тъмната стая.
— Е? Къде е?
Уелс махна с ръка. Четирите екрана светнаха ярко.
— Това е лаборатория, Даниъл. Но не като на доктор Франкенщайн. Тук работим с информация. „Играчката“, както ти я нарече, не е нещо, което мога да тръсна на масата и да ти го посоча.
— Тогава стига с това проклето театро.
Уелс поклати глава с подигравателно съжаление.
— Моите хора са вложили много време в това нещо, което Не можем да покажем на кого да е извън компанията. Ще ми простиш, че го давам малко театрално.
Той махна с ръка и четирите екрана на мига угаснаха. Във въздуха в средата на стаята се оформи холограма, съставена от мънички бели точки. Те като че ли се движеха напосоки като бързоподвижни бактерии или свръхнапрегнати молекули.
— Ще се чувствам по-добре, ако ти обясня контекста, Даниъл, и затова смятам да ти разкажа едно-друго за историята на този проект. Ще ме прекъснеш, ако ти говоря познати работи.
Якубиан изсумтя.
— Да те прекъсна ли? Как? Твоята охрана ми прибра пистолета.
Уелс го удостои с хладна усмивка.
— Проблемът изглежда съвсем очевиден. Проектът „Граал“ в основата си е симулирана среда, макар и невероятно по-амбициозна от всичко, правено досега. Част от експерименталната процедура, субект, избран от нашия председател — за удобство го наричаме „субектът Х“, тъй като все още не са ни съобщили истинското му име, — беше поставен в симулацията. — Уелс махна. В холограмата моментално се появи образ на метален цилиндър, целия омотан с кабели, който наподобяваше ковчег, и измести точките. — Между другото, не беше лесно да получим каквато и да било информация за субекта — Стареца го раздава много потаен, — но очевидно Х е бил подложен на най-различни техники на обработка, чрез които са променяли или изтривали спомените му, преди да го докарат при нас.
— Техники на обработка! — дрезгаво се изсмя Якубиан.
— А пък вие, цивилните, се майтапите с военните евфемизми! Какво са му направили — лошо са го подстригали или много са го насапунисали? Взели са му акъла, Уелс. Промили са му мозъка, по дяволите!
— Както и да е. Във всеки случай преди около месец апаратурата за наблюдение се повреди и се задействаха разделителните устройства — все още не можем да кажем определено дали е било нещастен случай, или саботаж — и изгубихме контакт с Х. Искам да кажа, контакта със съзнанието му. Тялото му си е тук, в сградата, разбира се. Ако трябва да бъдем точни, някъде на петдесет стъпки под краката ти. Но това означава, че той продължава да се намира в симулационната мрежа, а ние нямаме представа къде точно се намира в матрицата.
— Добре, сега вече най-после каза нещо, което не знам — обади се Якубиан. — Защо не можем да го намерим? Толкова ли е трудно?
— Нека ти покажа нещо.
Уелс пак махна. Светещите бели точици отново се появиха, после замръзнаха в нещо, което приличаше на триизмерна звездна карта. Уелс посочи: една от тях се оцвети в червено и започна да примигва.
— Старите симулации бяха много прости — всичко реагираше. Когато субектът погледнеше към нещо или го докоснеше, или се движеше в някаква посока, симулацията реагираше.