Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
На върха на стълбището се редяха половин дузина стари дървени врати и от двете страни на коридора, сякаш охраняваха едно самотно и доста нещастно на вид гумено дърво. Дред тръгна безшумно по коридора и внимателно оглеждаше всички врати подред, докато намери една с ръчен контактор. Докосна я и тя се отвори — оказа се, че е и по-дебела, отколкото можеше да се предположи от вида й, и виси на здрави панти в каса от фибрамика.
Стаята заемаше целия етаж по дължина — поне от тази страна на коридора другите врати бяха фалшиви. Външните прозорци обаче си бяха на мястото. От вратата Дред виждаше шест отделни изгледа към пристанището и развълнуваното Карибско море. Ако не се брояха тези океански пейзажи като от картините на Моне, белите стени на стаята, черната мраморна маса и чаения сервиз от Иксин бяха почти съвършено копие на офиса от симулацията. Дред се усмихна на малката шегичка на сестрите.
Една светлинка примигваше върху единствената модерна мебел в стаята — масивно гладко бюро. Той седна и намери бързо проследяващия панел, който съдържаше хардуера за връзка. Стаята си остана на мястото, но сестрите Беина изведнъж се появиха от другата страна на масата една до друга — симовете им бяха съвсем безлични като два пакета, увити в амбалажна хартия. Дред се стресна за миг, но после осъзна, че се намира в симулация, която дублираше стаята още по-точно, отколкото тя отразяваше собствената му офис-мрежа.
— Много хубаво — обади се той. — Благодаря, че сте се подготвили да ме посрещнете така.
— Някои хора смятат, че околната среда влияе решаващо на способността им да работят — каза едната от двете Беина; тонът й загатваше, че нито тя, нито сестра й са такива хора. — Нашата програма е амбициозна. Ще трябва да сте в най-добра форма.
— Чакаме втората трета от парите — обади се другата буцеста форма.
— Получихте ли кодирания списък?
И двете сестри кимнаха в синхрон.
— Тогава сега ще заредя единия от двата ключа. — Той опипа непознатото бюро за контактен екран, после отвори сметката, която Стареца беше открил, и препрати на сестрите единия от чифта декодиращи ключове, нужни, за да се получи достъп до списъците. — Ще получите другия, щом операцията започне, както се договорихме.
Когато сестрите Беина — или експертната им система — прегледаха стоката, кимнаха отново, този път в знак на задоволство.
— Имаме много работа — обади се едната.
— Имам време, макар че трябва да свърша нещо тази вечер, преди да е станало твърде късно. Утре целият съм ваш.
Силуетите близнаци известно време мълчаха, сякаш го обмисляха като буквална възможност.
— Да започнем с това — каза едната. — Мишената смени охранителната фирма, откакто за последен път ви информирахме. Новата компания се зае и промени в някои отношения защитата на съединенията. Не сме открили всички промени. Знаем много малко за новата охранителна фирма, докато в предишната имахме неколцина информатори.
— Може би точно затова са сменили охраната.
Дред извика доклада. Информацията увисна във въздуха пред него. Той започна да преглежда останалото — таблици, списъци, топографски карти, чертежи. Кодирани в цвят, светещи, те превръщаха виртуалния офис в неонова страна на приказките.
— По какъв начин тази промяна в охраната влияе върху програмата ви?
— Тя, разбира се, означава по-голяма опасност за тебе и за останалата част от наземния екип — обади се единият силует. — Освен това означава, че ние без съмнение ще трябва да убием повече хора, отколкото смятахме.
— А… — усмихна се той. — Срамота.
Дори и повърхностното обсъждане на новите обрати в операцията отне няколко часа. Когато прекъсна контакта и напусна новия си офис, той се чувстваше съвсем скапан от работата и от полета. Вървеше край доковете и се оставяше да го облива успокояващият шум на океана. Докато минаваше покрай високите, внушителни сгради с офиси, излетя малко ято камерни обективи, активирани от движението и топлината на тялото му. Прелетяха над него веднъж, после се върнаха сред сенките, като не преставаха да го следят. Уморен и раздразнен, той потисна импулса да им се нахвърли, да ги повреди или обърка. Щеше само да си загуби времето, пък и беше глупаво. Те просто си вършеха работата, следяха някого, който бе минал край сградата, след като тя бе затворена. Някой скучаещ пазач щеше да му хвърли едно око на сутринта, а след това щяха да изтрият информацията, освен, ако той не направи някоя глупост.