Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Стигнах до Крондор. Не беше лесно, но пък повечето войници оттук дотам не са нищо повече от разбойници. След два месеца сняг, дъжд и лапавица те са се заровили в леговищата си, стискат зъби и се мъчат да оцелеят.
— Какво става в Крондор? — попита Патрик.
— Почти е запуснат — отвърна Джими. — Мяркат се малко хора, но никой не искаше да приказва с мен, а и честно казано, аз самият не изпитвах голямо желание да подхващам много разговори. Повечето, които успях да видя, бяха войници — ровеха из руините да намерят поне някаква храна.
Джими разкърши рамене и отново отпи от кафето.
— Макар че не разбирам какво толкова могат да намерят. — Погледна Патрик. — Ваше височество, Крондор не може да се сравни с нищо, което съм виждал или което бих могъл да сънувам в най-лошите си кошмари. Всеки камък е почернял и едва ли има и една неизгоряла дъска. Миризмата на сажди още се усеща, а от пожарищата изтекоха месеци. Може би чак пролетните дъждове ще почистят града. Колкото до двореца…
— Какво? — попита с безпокойство Патрик.
— Вече го няма. Външните стени още са си на мястото, но с големи пукнатини. Вътрешният дворец е само огромна камара овъглени руини — огънят е бил толкова горещ, че гредите в зидарията са изгорели и част от вътрешните стени са се сринали. Само древната цитадела все още стои, стига човек да използва думата „стои“ твърде щедро. Прилича на овъглена каменна коруба. Изкачих се по каменните стъпала — не е останало нищо дървено — и стигнах до покрива. Оттам можах да видя целия град и малко по-надалече на север и запад.
— Заливът се е превърнал в море от потънали кораби, с почернели и гниещи мачти — продължи Джими. — Кейовете ги няма. По-голямата част от крайбрежната улица е изравнена със земята. Всички сгради в западната третина на града са изтърбушени или са се сринали, сякаш пожарите там са били най-жарки.
Арута, херцогът на Крондор, кимна. Баща му, лорд Джеймс, заемал поста преди него, бе подпалил града, за да хване нашествениците в капана на пламъците, и беше загинал заедно с майка му. Арута знаеше, че поставянето на квеганско огнено масло в каналите под града е трябвало да увеличи щетите там, където баща му бе преценил, че ще е най-подходящо: при кейовете, близо до разтоварващите войски кораби, после през лабиринтите на някогашния бедняшки квартал и след това в квартала на търговците.
— Централната третина на града е сериозно пострадала, оцелели са по една-две сгради на всяка улица. Останалото ще трябва да се разчисти до основи преди да се започне каквото и да било строителство. Най-източната третина също е пострадала тежко, но много от тамошните сгради могат да се възстановят.
— А какво е станало с околните имения? — попита Ерик като се сети за голямата къща на своя приятел Рупърт, на един ден езда на изток от Крондор.
— Много са изгорели до основи; други са оплячкосани и оставени празни. Няколко се използват за щабове на, според мен, вражески роти, затова не си позволих да се приближа много — отговори Джими. Замълча, отпи от кафето си и продължи:
— Тъкмо се канех да си тръгвам, когато работите станаха интересни. — Патрик и Арута го погледнаха с очакване. Джими отново отпи от кафето. — Покрай мен мина отряд от стотина души… — Обърна се към брат си. — Оня малък хан на уличката над Тъкашкия път, дето се сби в оная свада, помниш ли? — Даш кимна. Джими отново извърна очи към принца и продължи: — Намира се на билото на едно малко възвишение и покривът му е останал непокътнат, добре дошло за мен, още повече че осигурява добра видимост към Висока улица и Дворцовия път, както и към още няколко странични улици откъм северната порта.
— Чии бяха бойците? — запита нетърпеливо Оуен Грейлок.
— Ако разбирам добре от знаците на наемническите отряди, генерал Дуко сега е на път към Крондор или вече е там.
Ерик изруга. След това се обърна към Патрик и каза:
— Извинете, ваше височество.
— Разбирам — промълви Патрик. — Според всички донесения, които съм прочел, Дуко е достоен противник.
— Има здрава ръка, но не само това — каза Ерик. — Упражняваше непрекъснат натиск на северния ни фланг по Кошмарния хребет, без да си хаби войниците. От всичко, с което разполагат нашествениците, той най-много може да се оприличи на кралски генерал с познанията си по тактика и дислокация.
Оуен кимна.
— Ако той е в Крондор и му е възложено да го държи, задачата ни става доста по-трудна.
Патрик изглеждаше притеснен. Помълча и каза:
— Но защо трябва да вкарват сили в Крондор? Там не е останало нищо, нито им се налага да пазят южния си фланг. Дали са разбрали за новия ни опорен пункт при порт Викор?