Друговремец [bg]

Погали го, сякаш галеше детето си. Очите на Иън следяха движението на дланите й, нагоре и надолу. Джени продължи със смях, като побутваше корема на брат си с палеца на крака си.

- В първите дни е като газове. Ето тук, като мехурчета. Но след това усещаш детето, като риба на кукичка, която се измъква и се скрива обратно в дълбокото. Подръпва бързо, но всичко отминава толкова скоро, че не си сигурна, че си го почувствала.

Сякаш възнегодуваше срещу това описание, невидимият й придружител се размърда напред-назад и стомахът й заизпъква ту оттук, ту оттам.

- Предполагам, че вече си съвсем сигурна - отбеляза Джейми, следейки с удивен поглед движенията.

- О, да. - Тя сложи ръка на корема си, сякаш за да успокои бебето. - Спят, понякога с часове. Понякога се страхуваш, че е умряло, когато дълго не помръдва. После се опитваш да го събудиш - Ръката й рязко притисна едно място отстрани и получи рязък отклик. - И се радваш, когато отново те изрита. Но не е само бебето. Чувстваш се подута отвсякъде, към края. Не те боли... просто си така презряла, че имаш чувството, че ще се пръснеш. Сякаш е много важно да те докосват внимателно. - Джени вече не ме гледаше. Беше се взряла в съпруга си и знаех, че вече за нея нито аз, нито брат й сме наоколо. С Иън излъчваха интимност, сякаш често бе разказвала тази история, но все още не се бяха уморили от нея.

Понижи тон и ръцете й отново се вдигнаха към гърдите, тежки и привлекателни под финия корсет.

- През последния месец започва да се появява млякото. Усещаш как се пълниш, по малко всеки път, всеки път, когато детето се размърда. И тогава изведнъж всичко се втвърдява и заобля. - Отново обхвана корема си. - Няма болка, а само нещо като задъхване, а после гърдите ти изтръпват и напират, като че ще експлодират, ако няма кой да суче. - Затвори очи и се облегна назад, галейки огромния си корем, сякаш с жестове произнасяше заклинание. Хрумна ми, че ако някога е имало вещици, Джанет Фрейзър би била съвършена такава.

Задименият въздух бе изпълнен с унеса, пропил стаята - чувството в корените на похотта, ужасният копнеж за сливане, за творене. Можех да преброя всеки косъм по тялото на Джейми, без да го поглеждам, и знаех, че всеки от тях е настръхнал.

Джени отвори очи, тъмновиолетови сред сенките, и се усмихна на съпруга си, бавна, богата на обещания извивка на устните.

- А късно, в последните седмици, когато детето се движи много, понякога чувството е както когато мъжът ти е в теб, когато навлиза дълбоко и се излива в теб. Тогава, когато възбудата ти тупти заедно с неговата - такова е, но много по-голямо. Преминава по стените на утробата ти, изпълва те цялата. Тогава детето притихва и сякаш него си приела в себе си, цялото и наведнъж. - Ненадейно се обърна към мен и заклинанието се развали. - Затова искат понякога... - Тя се усмихна право в очите ми. - Искат да се върнат.