Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Няма как да предскажем параметрите на бъдещите технологични промени – нито тяхната скорост, нито въздействието им по отношение на трудовата заетост на средната класа, нито другите социални последици от тях. Но ако те не гарантират всеобщи икономически ползи или ако темпото им спадне, модерните общества рискуват да бъдат запокитени обратно в един малтусиански свят, което би имало огромни последици за жизнеспособността на демокрацията. В свят със споделен растеж неизбежните неравенства, които съпътстват капитализма, са политически приемливи, защото всеки в крайна сметка печели. В малтусианския свят взаимоотношенията между хората са с нулев резултат – печалбите на един човек неминуемо са свързани със загубите на друг. При тези обстоятелства грабителството се превръща в неминуема стратегия за забогатяване, не по – различна от инвестирането в продуктивни икономически дейности – състоянието, в което човешките общества са се намирали през по – голямата част от своето историческо развитие до Индустриалната революция.
Във „Великата трансформация“ Карл Полани твърди, че има „двойно движение“, при което капиталистическите икономики непрекъснато причиняват разрушителни промени, а обществата полагат усилия да се приспособят към тези промени. Често се налага държавата да се намесва в процеса на регулиране, тъй като частните пазари и физическите лица сами по себе си не винаги успяват да се справят с последствията от технологичните промени. Поради тази причина публичните политики имат своята роля в обществата с преобладаваща средна класа.
Различните развити страни реагират по различни начини на предизвикателствата на глобализацията и технологичните промени. В единия край на спектъра са Съединените щати и Великобритания, където държавата предлага минимални помощи на пострадалите от деиндустриализацията общности освен краткосрочното осигуряване при безработица. Всъщност както публичните власти, така и капацитети от академичните среди и журналистиката в повечето случаи одобряват прехода към постиндустриален свят. Публичната политика подкрепя дерегулацията и приватизацията в страната и насърчава свободната търговия и инвестициите в чужбина. Особено политиците в САЩ се стараят да ограничат властта на синдикатите и търсят други начини за увеличаване на гъвкавостта на пазарите на труда. Хората са съветвани да приемат разрушителните промени с обещанието, че ще имат по – добри възможности като работници на умствения труд и ще се занимават с креативни и интересни неща в условията на новата икономика.
Франция и Италия са в другия край на спектъра със стремежа си да защитят работните места на средната класа чрез налагане на строги правила за фирми, които се опитват да съкращават своите служители. Като не признават необходимостта от коригиране на правилата за работа и условията на труда, те възпрепятстват закриването на работни места в краткосрочен план, но в дългосрочен губят конкурентоспособността си по отношение на други страни. И в трите страни взаимоотношенията между управителните тела и работниците са подчертано антагонистични, но докато в англосаксонския свят собствениците на капитали обикновено успяват да се наложат, работната ръка в Латинска Европа много по – добре защитава своите права.
Страните, които преживяват най – успешно кризата през 2008 – 2009 г., са тези, които като Германия и скандинавските народи избират средния път между подхода на ненамеса на САЩ и Великобритания и строгите регулаторни системи на Франция и Италия. Доверието в техните корпоратистки системи за управление на труда е толкова голямо, че синдикатите са готови да предоставят на компаниите по – големи възможности за съкращения срещу по – високи обезщетения и професионална преквалификация.