За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но след като са се създали безброй много дребни владения и са се установили различни степени на васални отношения, небрежното изпълнение на съдебните функции от страна на някои васали породило необходимостта от тоя вид апелации, още повече, че глобите, свързани с тях, носели на сеньора-сюзерен значителни доходи.
Когато обичаят на съдебния дуел се разпространил, започнали да се срещат такива места, обстоятелства, моменти, когато е било трудно да се събират перовете; това довело правосъдието до упадък. Така са се появили апелациите за отказ от правосъдие и тия апелации са представлявали бележити моменти в историята на нашия народ, защото повечето от войните по онова време възниквали заради нарушение на държавното право; докато в наше време причина или повод за тях обикновено е нарушението на международното право.
Боманоар казва, че при отказ на правосъдие никога не е имало дуел; и ето защо. Не можел да бъде извикан на дуел самият сеньор поради голямото уважение, с което се е ползувала неговата личност; не можели да бъдат извикани на дуел перовете на сеньора, тъй като делото е било ясно и е трябвало само да се уточнят дните за извикването или други някои срокове; при това нямало е никакво решение, следователно не е можело да има и неправилно решение. Най-сетне постъпката на перовете оскърбявала сеньора като страна; а е било против всякакъв ред да се устройва дуел между сеньора и неговите перове.
Но понеже в съда на сюзерена отказът на правосъдие се доказвал чрез свидетели, можело е да бъдат извикани на дуел свидетелите, без с това да се оскърбява нито сеньорът, нито неговият съд.
1. В случай че отказът на правосъдие е по вина на хората на сеньора или на перовете поради това, че са забавили да разгледат делото или са отбягнали да дадат присъда след изтичането на определения срок, се подавало до сюзерена жалба против перовете на сеньора, които, ако загубели делото, плащали глоба на своя сеньор. При това сеньорът не е можел да помогне с нищо на своите хора; обратно, завземал феодите и ги държал, докато всеки от тях не платял глоба от 60 ливри.
2. Когато отказът на правосъдие бил по вина на сеньора, което се случвало, когато в неговия съд нямало достатъчно хора за произнасяне на присъда или той не свиквал хората си, или пък не упълномощавал никого да ги свика, се подавало жалба до сеньора-сюзерен; но поради почитта, която се дължала на сеньора, на съд в определения срок се призовавала страната, а не сеньорът.
Сеньорът свиквал своя съд в съда на сюзерена; и ако спечелел по иска за липса на правосъдие, делото се връщало при него и му се плащало 60 ливри глоба; но ако жалбата се потвърдяла, наказвали него с лишаване от право на съд по оспорваното дело, което било внесено за разглеждане в съда на сюзерена. В същност жалбата за липса на правосъдие се е подавала само с тази цел.
3. Ако искът се е отнасял до съда на сеньора и е бил срещу сеньора, което можело да се случи само в делата за феодите, след изтичането на всички срокове ищецът призовавал самия сеньор в съда пред «добри хора» чрез посредничеството на своя господар, от когото е трябвало да има разрешение за това. Призоваването ставало не чрез перовете, защото перовете не можели да призовават своя господар; но те можели да направят това само от името на сеньора.
Понякога апелацията за липса на правосъдие бивала последвана от апелация за неправилна присъда; това ставало, когато сеньорът вземал решение по делото, след като определените срокове минели.
Васал, който несправедливо обвинявал своя сеньор за отказ от правосъдие, му плащал глоба, размерът на която се определял от сеньора произволно.
Жителите на Ганд подали до краля жалба за отказ на правосъдие от графа на Фландрия, който отложил произнасянето на присъдата по тяхно дело. При разглеждането на делото се оказало, че били спазени срокове, даже по-кратки от сроковете, право на които му давал обичаят на тази страна. Искът им бил отхвърлен; и графът заповядал да им конфискуват имоти на сума 60 хиляди ливри. Те отново се обърнали към краля да им намали глобата; решено било графът да получи тази сума и дори да вземе още, ако иска. Боманоар е присъствувал при вземането на тези решения.