![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Тирион се безпокоеше, че ще се лишат от толкова съществена част от бездруго недостатъчния им флот, опразнен със загубата на всички кораби, които бяха отплавали с лорд Станис за Драконов камък и повече не се върнаха, но Церсей и дума не даваше да се спомене за по-малко. И може би беше права. Ако пленяха момичето преди да стигне Слънчево копие, съюзът им с Дорн щеше да се разпадне. Засега Доран Мартел само беше свикал знамената си. Стигнеше ли Мирцела невредима до Браавос, беше се врекъл, че ще придвижи силите си към високите проходи, където заплахата можеше да накара част от Блатните лордове да премислят верността си и да попречат на Станис да продължи на север. Макар че това бе само временна маневра. Родът Мартел нямаше да се включи в истинско сражение, освен ако не бъдеше нападнат самият Дорн, а Станис не беше чак толкова глупав. „Макар че някои от знаменосците му може би са — каза си Тирион. — Трябва да го обмисля.“
Той се окашля.
— Знаете заповедите си, капитане.
— Да, милорд. Ще караме покрай брега, ще държим винаги земята пред очите си, докато не стигнем нос Счупен нокът. Оттам трябва да поемем през Тясното море за Браавос. В никакъв случай да не влизаме в обсега на Драконов камък.
— А ако нашите врагове въпреки всичко ви видят?
— Ако е един кораб, нападаме и ги унищожаваме. Ако са повече, „Дързък вятър“ ще се прилепи до „Морски бързоход“, за да го защити, а останалата част от флота влиза в битка.
Тирион кимна. Ако се случеше най-лошото, малкият „Морски бързоход“ трябваше да успее да надбяга преследвачите си. Малък кораб с големи платна, той беше по-бърз от всеки боен кораб на вода, или поне така твърдеше капитанът му. Стигнеше ли веднъж Мирцела Браавос, щеше да е в безопасност. Изпращаше с нея сир Арис Оукхарт като неин заклет щит и беше задължил браавосците да я преведат по останалия път до Слънчево копие. Дори лорд Станис щеше да се поколебае да предизвика гнева на най-големия и могъщ от Свободните градове. Пътуването от Кралски чертог до Дорн през Браавос едва ли беше най-прекият път, но наистина беше най-безопасният… така поне се надяваше.
„Ако лорд Станис знаеше за това плаване, нямаше да може да избере по-подходящ момент да изпрати флотата си срещу нас.“ Тирион погледна натам, където Черна вода се изливаше в едноименния залив, и изпита облекчение, че не вижда платна на широкия зелен хоризонт. Според последното донесение флотата на Баратеон все още стоеше на котва при Бурен край, където сир Кортни Пенроуз продължаваше да се опълчва на обсадата в името на мъртвия Ренли. Междувременно кулите на Тирион се издигаха три четвърти готови. Дори и сега мъжете повдигаха с помощта на тежките макари камъните, поставяха ги на място и без съмнение го проклинаха за това, че ги е накарал да работят по време на празненствата. Да проклинат. „Още два дни, Станис, само толкова искам. Още два дни и ще свърши.“
Тирион изгледа как племенничката му коленичи пред Върховния септон, за да получи благословията му за пътуването. Слънчевата светлина докосна кристалната му корона и се разпиля на дъга над вдигнатото нагоре лице на Мирцела. Шумът откъм реката му попречи да чуе молитвите й. Дано боговете да имаха по-остър слух от неговия. Върховният септон беше дебел като къща и по-помпозен и надут дори от Пицел. „Стига, старче, приключвай — помисли с раздразнение Тирион. — Боговете си имат по-важни грижи от това да те слушат, аз също.“
Когато най-сетне мърморенето и монотонните молитви секнаха, Тирион си взе сбогом с капитана на „Чука на Роб“.
— Отведете племенницата ми невредима до Браавос и като се върнете, ви чака рицарство — обеща той.
Докато слизаше по стръмния трап на кея, усети враждебните погледи. Галерата се поклащаше леко и това правеше стъпките му по-кекави от всякога. „Бас държа, че им се ще да се разкискат.“ Никой не смееше, не и открито, макар да чуваше мърморенето им, заглушено от скърцането на дърво, въжета и шума на речния поток. „Не ме обичат — помисли той. — Нищо чудно. Аз съм сит и грозен, а те умират от глад.“
Брон го придружи през тълпата до сестра му и синовете й. Церсей го пренебрегна, предпочитайки да ощастливи с усмивките си братовчеда им. Той се вгледа в чаровния й Лансел с очи, зелени като смарагдовия наниз на тънката й бяла шия, и лукаво се усмихна наум. „Знам тайната ти, Церсей.“ Сестра му напоследък често навестяваше Върховния септон, за да потърси благословията на боговете за предстоящата им борба с лорд Станис… или поне в това искаше да го убеди. Всъщност, след краткото си посещение във Великата септа на Белор, Церсей се намяташе с грубо кафяво пътно наметало и се измъкваше, за да се срещне с някакъв странстващ рицар с тъпото име сир Озмунд Черно котле и неговите също толкова противни братя Осни и Осфрид. Лансел му беше казал всичко за тях. Церсей се канеше да използва братята Черно котле, за да си купи лична наемническа сила.