Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Този тоалет ще забули в съвършенството си твоята несломима храброст — мърмореше той в ухото й, — но с нищо не ще засенчи изумителното ти излъчване и разцъфтелите в нощта лилии ще заплачат от завист, щом те видят да крачиш край огрените от луната води, както и аз, за да стана твой бард и да запея в твоя възхвала под същата тази щедра луна.
Тя се извърна към него и примигна, мъчейки се да смели последното. Лука, изглежда, повярва, че клепките й пърхат от вълнение, и Нинив уж без да иска, трябваше да го сръга с лакът в ребрата преди да успее да гризне ухото й. Поне такова, изглежда, бе намерението му, въпреки че сега кашляше и твърдеше, че се бил задавил с троха от десерта. Иначе Лука определено беше хубав — „Престани!“ — и прасецът му наистина беше добре оформен — „Какво правиш, защо си го загледала в краката?“ — но сигурно я мислеше за леконравно слугинче. Всичко беше само заради проклетото му представление.
— Беше много приятно, че ни направихте компания — каза Нинив и се изправи. Лука също скочи на крака с плаха надежда в очите, блеснали от светлината на огъня. Тя постави чинията си върху тази в ръцете му. — Сигурна съм, че Том и Джюйлин ще ви бъдат много благодарни, ако им помогнете с чиниите. — И преди устата му да престане да се отваря и затваря, се обърна към Елейн. — Късно е, а предполагам, че утре ще прекосим реката много рано.
— Разбира се — промърмори Елейн с много тънък намек за усмивка. И също постави чинията си върху тази на Нинив, след което я последва във фургона. На Нинив й се дощя да я прегърне. Докато не чу от устата й: — Наистина не бива да го окуражаваш толкова. — Лампите, окачени по скобите на стените, светнаха.
Нинив опря пестници на кръста си.
— Окуражавала съм го!? Единственият начин да го окуража по-малко беше да го сритам! — Изсумтя и изгледа навъсено лампите. — Следващия път използвай клечиците на Алудра. Драскалките. Някой ден ще се забравиш и ще прелееш там, където не бива, и тогава къде ще ходим? Ще хукнем да си спасяваме живота със стотина Бели плаща по петите ни.
Елейн, опърничава до безобразие, не позволи да я отклонят.
— Може и да съм по-млада от теб, но понякога ми се струва, че знам повече за мъжете, отколкото ти изобщо ще научиш някога. За мъж като Валан Лука това твое плахо бягство тази вечер само го подканва да продължи да те задиря още повече. Ако го беше ударила през носа както първия ден, сигурно щеше да се откаже. Ти не му каза да престане, нито дори го помоли! Непрекъснато му се усмихваше, Нинив. Какво би трябвало да си помисли според теб? Та ти дни наред не си се усмихвала на никой друг!
— Просто се опитвам да си сдържам нрава — измърмори Нинив. Всички се оплакваха от нрава й, а сега, когато се опитваше да го сдържа, Елейн не одобряваше! Изобщо не беше толкова глупава, че да се върже на комплиментите му. Разбира се, че не беше толкова глупава, Елейн се засмя и тя се навъси.
— О, Нинив. Не можеш да попречиш на слънцето да изгрее. Лини го казваше и сигурно го е мислила точно за теб.
Нинив с усилие си придаде спокоен вид. Какво чак толкова! Можеше да си сдържа нрава. „Не го ли доказах вече навън?“ Тя протегна ръка.
— Дай ми пръстена. Той наистина ще поиска да прехвърлим реката рано заранта и ще ми остане малко време да поспя, след като свърша.
— Мислех аз да отида тази нощ. — Тревога докосна очите на Елейн. — Нинив, ти на практика влизаш в Тел-айеран-риод всяка нощ с изключение на срещите с Егвийн. Оная Баир ти се е заканила. Наложи се да им обяснявам защо пак не отиде, а тя разправя, че не би трябвало да имаш нужда от отдих, колкото и често да влизаш там, освен ако не вършиш нещо нередно. — Тревогата й прерасна в решителност. — Наложи ми се да изслушам упреци, които не бяха за мен и никак не бяха приятни, да ти кажа, а на всичко отгоре Егвийн стоеше там и кимаше на всяка нейна дума. Не, наистина смятам, че тази нощ аз трябва да…
— Моля те, Елейн. — Нинив не свали протегнатата си ръка. — Имам въпроси за Биргит и отговорите й може да ме накарат да измисля нови. — Донякъде наистина имаше — винаги можеше да измисли въпроси към Биргит. И това нямаше нищо общо с отбягването на Егвийн и на Мъдрите. Дори да посещаваше Тел-айеран-риод толкова често, че за Елейн да остават само срещите с Егвийн, просто така се получаваше.