Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Джюйлин я застигна до фургона, който деляха двете с Елейн, и погледът му веднага се спря на подутото й око. Тя го изгледа толкова ядосано, че той отстъпи назад и смъкна тъпата си шапка от главата.
— Ходих отвъд реката — каза й той. — В Самара има стотина Бели плащове. Само оглеждат. И геалданските войници ги оглеждат също толкова твърдо. Но един разпознах. Младежът, който седеше срещу вас в „Светлината на истината“, в Сиенда.
Тя му се усмихна и той отстъпи още една крачка и я погледна предпазливо. Галад в Самара. Само това им трябваше.
— Винаги ми носиш все такива чудесни новини, Джюйлин. Трябваше да те оставим още в Танчико, или по-добре — на кейовете в Тийр. — Не беше съвсем честно. По-добре, че й каза за Галад, иначе, без да иска, щеше да се натъкне на него на някоя пресечка. — Благодаря ти, Джюйлин. Сега поне ще знаем, че трябва да се пазим от него. — Кимването едва ли можеше да се приеме за учтив отговор на щедро предложената й благодарност и той побърза да се отдалечи, сякаш се боеше да не го удари в гръб. На мъжете просто им липсваше възпитание.
Във фургона беше много по-чисто, отколкото след като Том и Джюйлин го купиха. Старата олющена боя беше изстъргана — мъжете много ръмжаха, когато се наложи да го направят — а долапчетата и масичката, здраво закрепена за пода, бяха лъснати до блясък. Малката зидана печка с ламаринен комин така и не използваха — нощите бяха достатъчно топли, а ако започнеха да си готвят тук, Том и Джюйлин нямаше да приемат да чистят повече — но пък беше подходящо място да си държат ценностите, кесиите и кутийките с накити.
Елейн, която тъкмо пъхаше нещо под одеялата, възкликна:
— Окото ти! Какво е станало? — Трябваше отново да умият косата й в кокоши пипер — в корените на черните й кичури се мяркаха издайнически златисти косми.
— Церандин ме цапна — измърмори Нинив. Запомнящият се вкус на отварата от котешка папрат и стрит на прах лист от мавиня опари езика й. Е, не затова беше пуснала Елейн да отиде на последната среща в Тел-айеран-риод. Тя не отбягваше Егвийн. Но повечето пътувания в Света на сънищата беше правила тя и беше съвсем честно да даде и на Елейн възможност да го направи. Затова беше.
Тя внимателно постави кутийката с палниклечиците в един от долапите до другите две. Онази, която бе причинила пожар, отдавна я бяха захвърлили.
Сама не разбираше защо крие истината. Елейн очевидно не беше излизала от фургона, иначе вече щеше да го знае. Тя и Джюйлин бяха единствените хора в лагера, които все още не знаеха, след като Том вече бе описал случката на Лука с най-отвратителни подробности.
Тя вдиша дълбоко, седна на другото легло и погледна Елейн в очите.
— Ами аз… попитах Церандин за дамане и сул-дам. Сигурна съм, че знае повече, отколкото ни разкрива. — Замълча, за да даде възможност на Елейн да изкаже съмненията си, че не просто я е попитала, а е настояла да й каже. Сеанчанката уж вече им беше казала всичко, което знаеше, а именно, че не е имала почти никакъв контакт нито с дамане, нито със сул-дам. Но Елейн замълча и Нинив осъзна, че просто се е надявала да отложи момента на признанието с поредния спор. — А тя се развика и взе да повтаря, че не знаела нищо повече, и аз… А тя… ме хвърли, не знам как, през рамото си. Изправих се и я зашлевих, а тя ме повали с един удар. Затова ми е подуто окото. — По-добре щеше да е да продължи: Елейн бездруго скоро щеше да го чуе; по-добре бе да го чуе от нейната уста. — И се посбихме още малко. — Посбиването не беше толкова от нейна страна, само дето тя отказа да се предаде. Най-обидното в цялата работа беше, че Церандин бе престанала да я премята и подхвърля насам-натам едва след като бе разбрала, че е все едно да бие малко дете. Защото шансовете на Нинив пред нея бяха точно колкото на малко дете. Само да не гледаше никой, че да можеше да прелее — че беше ядосана предостатъчно, нямаше съмнение. Само да не гледаше никой, и точка. Направо съжаляваше, че Церандин не я заблъска с юмруци, че да й потече кръв. — А после Лателле й даде пръчка. Знаеш колко иска да ми го върне. — Нямаше нужда да добавя, разбира се, че в това време Церандин й беше натикала главата под теглича на фургона. Никой не я беше бил така, откакто беше замерила Нейса Айелин с една кана — тогава беше на шестнадесет години. — Както и да е, Петра се намеси. — Тъкмо навреме, между другото. Едрият мъж беше стиснал двете жени за вратовете като котенца. — Церандин се извини и всичко свърши. — Петра беше накарал сеанчанката да се извини, вярно, но беше накарал и Нинив да направи същото, без да отпуска нежната си и в същото време желязна хватка на врата й, докато не го направи. Тя го беше ударила с всички сили, право в корема, а той дори не мигна. Ръката й май също беше подута. — Не беше кой знае какво. Сега Лателле сигурно ще започне да разправя разни небивалици. Нея трябваше да я науча аз. Не я ударих както заслужава предния път.