Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Сега, след като разказа истината, се почувства по-добре, но на лицето на Елейн все още се четеше съмнение, което я накара да поиска да смени темата.
— Какво е това, дето го скри? — Пресегна се, дръпна одеялото и видя сребърната каишка на ай-дам, който бяха взели от Церандин. — Защо, в името на Светлината, си решила да гледаш това? И щом си решила, защо го криеш? Това е мръсно нещо и не мога да разбера как изобщо го пипаш, но щом искаш, твоя работа.
— О, я недей да ми се държиш като стара мома — каза й Елейн. На лицето й бавно изгря усмивка, изпълнена с възбуда. — Мисля, че мога да направя едно такова.
— Да направиш? — Нинив сниши гласа си, надявайки се, че никой няма да нахълта в стаята, за да види кой кого убива, но не успя да го смекчи. — О, Светлина, но защо? По-добре направи помийна яма. Бунище струпай. От тях поне ще има някаква полза.
— Всъщност не се каня да направя точно ай-дам. — Елейн я изгледа с присъщото й в такива случаи хладно изражение. Гласът й беше ледено спокоен. — Това е тер-ангреал и аз успях да отгатна как действа. Видях те, че присъстваше поне на една лекция за свързването. Ай-дамът свързва две жени и точно затова сул-дам трябва също да е жена, която може да прелива. — Тя смръщи чело. — Връзката обаче е особена. Различна. Вместо две или повече да споделят, като една насочва, в случая едната упражнява пълен контрол. Мисля, че затова дамане не може да направи нищо, което сул-дам не иска от нея. Всъщност не вярвам, че изобщо има нужда от каишката. Нашийникът и гривната могат да действат също толкова добре и без нея, при това еднакво.
— Ами работи тогава — каза сухо Нинив. — Явно си изучила въпроса достатъчно добре за човек, който мисли да направи още едно такова. — Елейн дори не благоволи да се изчерви. — И за какво точно ще го използваш? Не че бих имала нещо против да го наденеш на врата на Елайда, но това няма да го направи по-отвра…
— Нима не разбираш? — възкликна Елейн, цялата изпълнена с трескава възбуда. Тя се наведе и докосна с длан коляното на Нинив, а очите й светнаха: толкова доволна беше от себе си. — Та това е тер-ангреал, Нинив. И аз мисля, че мога сама да направя такъв. — Изрече всяка дума бавно и натъртено, а после се засмя и продължи. — Ако успея да направя този, ще мога да направя и други. Навярно ще успея да създам и ангреал, и ша-ангреал. Никоя в Кулата не е могла да го направи от хиляди години! — Изправи се, потръпна и затисна устата си с пръсти. — Всъщност никога не бях помисляла, че мога да създам нещо сама. Нищо полезно. Спомням си как веднъж видях един занаятчия, майстор, който беше изработил някакви столове за Двореца. Нямаше по тях нито позлата, нито резба — всъщност бяха предназначени за слугинския коридор, — но можах да доловя гордостта в очите му. Гордостта от това, което беше създал с двете си ръце, от майсторски изработената вещ. Струва ми се, че би било чудесно да го изпитам. О, частица само да знаехме от това, което знаят Отстъпниците. Цялото познание на Приказния век в главите им, а го използват, за да служат на Сянката. Помисли си само какво бихме могли да направим с него. Представи си какво бихме могли да сътворим. — Тя вдиша дълбоко. — Както и да е. Но съм готова да се обзаложа, че мога да отгадая как е сътворен и Бели мост. Постройки като от усукано стъкло, но по-яки от стомана. И куендияр, и…
— По-полека — спря я Нинив. — Бели мост е поне на пет-шестстотин мили оттук, а ако се каниш да прелееш в печата, по-добре премисли. Знае ли човек какво ще стане? Да си стои там, в кесията, докато не му намерим някое по-безопасно място.
Възбудата на Елейн беше странна. Нинив лично нямаше нищо против да щипне малко от знанията на Отстъпниците — съвсем не, — но ако ти трябва стол, плащащ си на дърводелец. Никога не беше й се искало да прави нещо сама освен лапи за налагане на рани и мехлеми. Когато беше на дванадесет години, майка й се отказа да я учи на шиене, след като стана ясно, че изобщо не я интересува дали шие прав бод и че никой не може да я накара да се заинтересува. А за готвенето… всъщност тя смяташе, че готви добре, но работата беше, че знаеше кое е по-съществено. Важно беше Церителството. Всеки можеше да построи мост, затова остави му го на него, така смяташе тя.