Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
<Млъкни>
Не мисля на тебе, фатмак такъв! Просто си мисля.
<Мисли тихо>
Скръцнаха човешки зъби.
Над полукълбото с подземното море на Змейския свят настъпваше нов ден, в който ятото нахълтваше все по-навътре. От скоростта и височината на диверсионната група Райко пълзеше по небосвода по-бързо от обикновеното си видимо движение.
Наближаваха пухкав облачен фронт — бели платна се издуваха над златния слънчев лик. Повърхността на Ишчел бързо се скри под ветрилото облаци. През няколкото секунди, докато префучаваха над искрящите чисти кълбета, Дичо се порази колко грамадни са тези сгъстъци пара и колко дребни са те, дръзките летци. Направо нищожни.
Последва завой, после за кратко цепеха пролука между два слоя мъгла, сетне в идеален синхрон змейовете се насочиха вертикално. Взорът на Радослав се замъгли за момент, усети вътрешностите си като картофи и зелки в калпава мрежа от тънки нишки найлон. Небето стремително губеше цвят… почерняваше, почерняваше… докато престана да бъде небе, а бездна, поръсена със звезди. Обгърна ги тишина.
Екзосфера. Налягане близко до нулево. Височина осемстотин километра. Уважаемият пътник на компанията Аероспейс Драконешънъл може да охлаби колана и да щипне стюардесата по дупето, ако имаше стюардеса от типа на „очите сини, полата мини“… Обичаш ли „Щурците“, Радо? Обтегнаха ли ти се нервите? Така се налага! Двайсти веееек!… Раздвижи се де, ще хванеш мускулна треска.
Ваньо, внимавай с майтапите, че другарят ефрейтор ще вземе да ти тръсне непоряд по служба — отчетливо изтелепатира Радослав и чак тогава последва съвета на змея.
Ееее… сърдитко.
Шарканите се приближаваха. В кънтящото безмълвие Дичо усещаше как се сляха мехурите въздух, магично задържани край телата на трима им.
— Можеш да си отвориш забралото. Състоянието на безтегловност вече ти е познато.
Наистина. Лекотата, шумящото опиянение в главата — помнеше ги, но даже не беше бленувал да изпита толкова пряк сблъсък с Космоса. Той забрави гимнастиката, с която прогонваше игличките на изтръпване в мускулите. Опашката на Крилан го завъртя с лице към току-що напуснатата от тях планета.
Бе грамадна, забулена, лъщеше като намазана със зехтин, дебелината на въздушната ѝ обвивка бе вече незабележима. А звездите, надничащи отстрани — Боже мили!…
Вцепенението не премина дори от гласовете на змейовете, които заговориха помежду си. Те само отнеха чувството на възхита, близо до сковаващ ужас, в което Радослав сякаш се давеше. Той потърси очертанията на съзвездията. Посочи зарадван:
— Небесният змей!… — и млъкна посериознял, зашепна думи, запрехвърля ги като мъниста на броеница.
След известно време се окопити достатъчно, за да попита колко ще летят до Кашеп… и къде е самата планета?
— Намираме се в сянката ѝ.
— Ами Янкул…
Малкото слънце само̀ заяви за себе си, подаваше се иззад тъмното петно на луната Шахар.
— Бях ли ти споменал, че нефилимите са бомбардирали с лъчеви заряди Клех? От повърхността ѝ са откъртени цели планини и сега те орбитират като метеоритни рояци в цислунарното пространство. Периодично пресичат орбитата на Кашеп и правят извънредна заря от падащи звезди. На една такава „звездичка“ ще се скрием.
— Нефилими?
— Използваме тази дума за атъланските космонавти.
— Ще КАЦАМЕ, яхнали метеорит?!
— Не. Първо — атъланските стражи на небето винаги зорко наблюдават метеори и метеорити. Много е плитко като прикритие на десант. Освен това потокът този път няма да се вреже в кашепската атмосфера, само ще я обръсне няколко прелета над по-плътните въздушни слоеве. Кашеп е по-голяма от Земята и газовата ѝ обвивка е малко по-добре отграничена от космоса. В периточката ще скочим и ще планираме до повърхността. Върху метеорита само ще се повозим, защо да не ни закара до планетата?
— Аха… Кога?
— Съвсем скоро траекторията му се пресича с нашата.
— Голям ли е?
— Ами… — Крилан не знаеше. — Алванд?
Командирът избъбри нещо неразбираемо. Крилан преведе назованите размери в образ:
— Не по-голям от Несебър. Стария Несебър на полуострова… Ето го, впрочем.
Парчето от най-малката луна на системата се показа за човешките очи след ури и четвърт. Радослав до последно не успя ясно да различи пътуващата в пространството грамада. Бе черна и плоска като парче керемида. Премяташе се прекалено бързо, сякаш се търкаляше по нанадолнище на баир, тревожно нарастваше в звездния мрак. Двете слънца пръскаха върху нея отчетливи сенки, които се щураха със скоростта на велосипедни спици.