Друговремец [bg]

Отцеди мед от питата. Премахни, доколкото можеш, мъртвите пчели. Претопи питата с малко вода в голям котел. Обери пчелите, крилете и други нечистотии от повърхността на водата и я смени. Разбърквай често в продължение на половин час и позволи на водата да се успокои. Отцеди я и я използвай за подсладяване. Пречисти водата по този начин още два пъти.

Ръката ми се уморяваше, а още не бях стигнала до формите за свещи, за усукването на фитили и изсушаването на свещите.

- Джени - обадих се, - колко време отнема цялото правене на свещи?

Тя остави в скута си ризата, която кърпеше, и помисли.

- Половин ден да събереш питите, два да изцедиш меда - един, ако е топло, - един, за да почистиш восъка, освен ако не е много или ако не е много мръсен, тогава два. Още половин ден за фитилите, един-два за формите, половин ден, за да стопим восъка и да ги изсушим. Горе-долу седмица.

Слабата светлина от лампата и пръскащото капки мастило перо ми идваха в повече след труда през деня. Седнах до Джени и се полюбувах на миниатюрната дрешка, която бродираше с почти невидими шевове.

Кръглият й корем внезапно се размърда, когато обитателят му смени позицията си. Наблюдавах удивена. Никога не съм била толкова близо до бременна жена така задълго и не осъзнавах колко много се случва в утробата й.

- Искаш ли да пипнеш? - предложи Джени, когато видя, че зяпам корема й.

- Ами...

Хвана ме за китката и постави ръката ми на корема си.

- Ето тук. Само почакай, скоро пак ще ритне. Не обича да лежа по гръб. Става неспокоен и се размърдва.

Така и се случи - изненадващо силен тласък повдигна ръката ми на няколко сантиметра.

- Божичко! Силен е!

- Да. - Джени потупа корема си с гордост. - Ще е прекрасен, като брат си и баща си. -Усмихна се на Иън, чието внимание бе отвлечено от списъците на животните за разплод към нея и бъдещото му дете. Джени добави, като ме сръчка: - Или дори като безполезния си риж чичо.

- Какво? - Джейми вдигна глава. - На мен ли говориш?

- Чудя се дали се обърна на „риж“ или „безполезен“? - подпита ме тихичко Джени и пак ме сръчка, а на Джейми отвърна мило: - Нищо, нищо, сърце мое. Просто обсъждахме възможността новото да има нещастието да прилича на чичо си.

Въпросният чичо се ухили широко и дойде при нас, като приседна на възглавничката. Джени отдръпна крака, за да му направи място, и ги сложи в скута му.

- Разтрий ми ги, Джейми - примоли му се. - По-добре се справяш от Иън.

Той се подчини, а Джени се облегна назад и притвори блажено очи. Пусна ризката, която бродираше, на корема си, който все така се надигаше, сякаш негодуваше. Джейми зяпаше в захлас движението, точно като мен преди малко.