V. [bg]

— Гледам, че Папи нещо оплешивява — установи Клайд. — Изобщо не бях го забелязал досега.

— Ти докато не се напиеш, нищо не забелязваш.

С неуверено олюляване тръгнаха бавно надолу по „Търбухът“, подвиквайки от време на време за такси. Такси нямаше. Улицата изглеждаше тиха и пуста, но това впечатление бе измамно: малко по-напред, където започваше да се изкачва към „Кингсуей“, прогърмяха няколко резки експлозии, а иззад ъгъла долетя глухия тътен на огромна тълпа.

— Какво става там? — попита Джони. — Революция ли?

Нещо много по-интересно: стълкновение между двеста английски десантчици и трийсетина моряци от „Ешафод“.

Клайд и Джони дотътриха Папи отвъд ъгъла, почти до самото бойно поле.

— Охо-о! — възкликна Джони. Шумът събуди Папи, който започна да призовава жена си. Във въздуха свистяха колани, обаче счупени бутилки или боцмански ножове не се забелязваха. Или не се виждаха от пръв поглед. Или поне за момента. Дауд се бе опрял на една стена, а срещу него налитаха двайсетина десантчици. Изпод левия му бицепс надничаше още един Килрой, който в даденото положение би могъл да попита само КЪДЕ СА АМЕРИКАНЦИТЕ? Изглежда някъде сред тълпата, на приземно ниво, сновеше Лирой Тонг и раздаваше с палката си удари по пищялите на англичаните. Нещо червено профуча с остро пращене във въздуха, приземи се до краката на Джони Контанго и избухна. — Фишеци — определи Джони и отскочи на метър встрани. Клайд също се отмести и Папи, останал без опора, рухна на земята. — Давай да го махнем оттука — предложи Джони.

Но пътят им бе препречен от няколко появили се в тила им морски пехотинци.

— Хей, Били Екщайн400 — закрещяха струпалите се пред Дауд десантчици. — Изпей нещо, Били Екщайн!

Залп от фишеци изтрещя някъде вдясно. Ръкопашният бой все още бе съсредоточен в центъра на тълпата. В периферията — само блъсканица и любопитство. Дауд свали безкозирката, изправи се, разкърши плещи и запя „Имам очи само за теб“401. Десантчиците просто онемяха от удивление. Далеч по-надолу от улицата прозвуча полицейска свирка. Някъде посред тълпата се раздаде звън на разбито стъкло, който разпрати обратно концентрични човешки вълни. Няколко залитащи морски пехотинци се строполиха върху все още проснатия на земята Папи. Джони и Клайд се хвърлиха да спасяват Папи. Близките моряци наскачаха в помощ на изпопадалите морски пехотинци. Възможно най-дискретно Клайд и Джони вдигнаха техния подопечен и тихомълком се измъкнаха от мелето. Зад тях морски пехотинци и моряци ентусиазирано се замлатиха.