![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— А, ето го и Папи — възкликна Клайд и грабна безкозирката си.
Антоан Зипо скочи като ягуар от подиума направо върху масата, където се бе настанил Сам Менаро.
— Мисля, че ще е по-добре янките да пестят силите си за Насър397 — обърна се Дейвид към Морис.
— Все пак една лека тренировка няма да попречи — отбеляза Морис.
— Разбира се — изписка превзето Дейвид. — Включваме ли се, мой човек?
— Чао до скив! — Двамата десантчици скочиха в развихреното около Сам меле.
Джони и Клайд се отправиха към вратата, а останалите явно предпочитаха да вземат участие в тупаницата. Когато след около пет минути двамата успяха да излязат на улицата, от бара се носеше звън на стъкло и грохот на строшени столове. Папи Ход бе изчезнал.
— Май трябва да отидем в „Метро“ — умърлуши се Клайд.
Неохотно и бавно тръгнаха натам, защото предстоящата нощна смяна изобщо не се очертаваше като особено приятна. Папи бе вулгарен, гръмогласен и безмилостен пияница, който изискваше от своите охранители непрекъснато съчувствие и те, разбира се, винаги му влизаха в положението, до такава степен, че после неизменно им се връщаше тъпкано и горчиво съжаляваха за проявената от тях отзивчивост.
Минаваха по една тясна уличка. От голата стена ги гледаше нарисуван с тебешир Килрой, ето такъв:
придружен от два надписа, изразяващи най-разпространените сред британците чувства в кризисни времена: КЪДЕ Е БЕНЗИНЪТ? и ДОЛУ ВОЕННИЯ НАБОР!
— Верно е, че бензинът недостига — съгласи се Джони Контанго. — Навсякъде из Близкия Изток взривяват нефтените рафинерии. — Изглежда Насър бе държал реч по радиото и бе призовал арабите към икономически джихад.
Тази вечер Килрой бе може би единственият обективен наблюдател във Валета. Според широко разпространената легенда, той бе роден в САЩ, малко преди войната, върху някоя ограда или стена на обществена тоалетна. Впоследствие той се появяваше навред, където минаваше американската армия: ферми в Италия и Франция, бункери в Северна Африка, вътрешни прегради на военни кораби в Тихия океан. Неизвестно как и защо Килрой бе спечелил репутацията на неудачник и смотаняк. Глупашкият провиснал през оградата нос бе особено уязвим, представляваше идеален обект за всевъзможни издевателства и прекрасна мишена за юмруци, камъни, ножове и шрапнели. Най-вероятно това бе намек за съмнителна мъжественост и флирт с кастрацията, макар подобни асоциации да са неизбежни в рамките на пикочно-полово-отделителната (а също и фройдистката) психология.
Обаче впечатлението бе измамно. Около 1940 г. Килрой вече бе достигнал зряла възраст и оплешивял. Истинският му произход бе забравен и той бе успял да се интегрира в човешкото общество и да спечели благоразположението му, като междувременно в типично загубеняшки стил бе пазил абсолютно мълчание относно своята буйна, къдрокоса младост. Мимикрията бе съвършена и дори преминаваше в метафора. Защото в действителност Килрой се бе появил на този свят като схематично изображение на част от лентов филтър, а именно:
Тоест, неодушевен. Обаче днес той беше Велик Магистър на Валета.
— Крачун и Малчо идват — обяви Клайд.
И действително, иззад ъгъла се появиха в бавен тръс Дауд (който преди време бе разубедил от самоубийство маляка Плой) и склададжията-дребосък Лирой Тонг, двамата с полицейски палки и ленти на ръкавите с надпис БП. Тандемът им наподобяваше водевилни персонажи: Дауд бе два пъти по-голям на ръст и тегло от Лирой. Клайд имаше вече известна представа за начина, по който те въдворяваха порядък. Обикновено Лирой възсядаше Дауд и раздаваше успокоителни удари с палката по главите и рамената на буйстващите моряци докато същевременно Дауд прилагаше своето миротворческо влияние на долния етаж.
— Ский с’а! — викна приближаващия се Дауд. — Можем да го правим и бегом. — Лирой бе забавил ход за секунда, пристрои се зад своя тичащ другар и веднага продължи със същото темпо. — Едно, две, три — отброи Дауд. — Хайде, сега! — И наистина, без да спира, на пълна скорост Лирой се хвана за яката на Дауд и като опитен ездач ловко скочи на плещите му.
— Давай коньо — победоносно изкрещя Лирой и двамата отпрашиха към „Юниън Джак“.
От една странична уличка излезе неголям отряд морски пехотинци маршируващи в строева крачка. Русоляв младеж с простодушен селски вид отброяваше такт с почти неразбираемо фъфлене. Минавайки край Джони и Клайд той спря за секунда и попита:
397
Гамал Абдел Насър (1918–1970) — министър-председател (1954–56) и президент (1956–70) на Египет.