![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— ’Къв беше тоя шум дето чухме?
— Тупаница — отвърна Джони. — В „Юниън Джак“.
— Сурьозно! — Младежът се върна в строя, изкомандва „наляво“ и неговите подчинени безропотно и дисциплинирано поеха курс към „Юниън Джак“.
— Ще изпуснем купона — изхленчи Клайд.
— Папи Ход е по-важен.
Влязоха в „Метро“. Папи седеше с една келнерка, която приличаше на Паола, но бе по-дебела и по-стара. Жалка гледка. Папи тъкмо й прилагаше номера „Чикаго“, тоест имитираше гангстер. Изчакаха го, докато свърши. Келнерката стана с обиден вид и се отдалечи с тромаво поклащане. Папи изтри с кърпичка запотеното си лице.
— Двайсет и пет танца — обяви той, докато двамата приближаваха масата. — Бих собствения си рекорд.
— В „Юниън Джак“ върви много готин тупаник — съобщи Клайд. — Искаш ли да отскочим дотам и да се включим, Папи?
— Или пък в онзи бардак, за който ни каза механикът на „Ханк“, нали го помниш, запознахме се с него в Барселона? — предложи Джони. — Защо да не го потърсим?
— Момчета, трябва да знаете, че това е единственото място, където искам да бъда — поклати глава Папи.
И тъй започна това нощно бдение. След като известно време даваха вял отпор и оказваха символична съпротива, Клайд и Джони възседнаха предложените им столове от двете страна на Папи и започнаха да се наливат, като гледаха да не изостават от него, а същевременно и да се удържат по-трезви.
„Метро“ приличаше на аристократичен временен пристан, но използван с неблагородно предназначение. Към дансинга и стойката на бара водеше широко вито мраморно стълбище, по чието протежение в ниши бяха разположени статуи на рицари, прекрасни дами и турци. Около тях витаеше странно усещане за летаргия, внушаващо мисълта, че с настъпването на полунощ, когато последните моряци напуснат заведението и лампите угаснат една по една, статуите ще започнат да се отърсват от вцепенението, ще оживеят и слязат от пиедесталите, тържествено ще изкачат стълбите към дансинга и ще го озарят с излъчваната от тях светлина: фосфоресценцията на морето. Ще се разпределят по двойки и ще танцуват до изгрев-слънце, в пълна тишина, без музика, едва докосвайки паркета с каменни нозе.
Край стените бяха наредени огромни каменни урни с палми и цезалпинии. На покрит с червен килим подиум в края на залата бе разположен малък джазов оркестър: цигулка, тромбон, саксофон, тромпет, китара, пиано, барабани. На цигулката се подвизаваше пълна жена на средна възраст. В момента свиреха „C’est Magnifique“398 в бързо темпо. Огромен десантчик танцуваше джитърбъг с две келнерки едновременно, а стоящите наоколо трима-четирима негови приятели ги насърчаваха, пляскайки с ръце. Едва ли би могло да се каже, че за своя танц десантчикът черпеше вдъхновение от Дик Паул, който в ролята на Пеещия Морски Пехотинец изпълнява „Не тъгувайте Сали и Сю“399. Това по-скоро бе засвидетелстване на привързаност към традиционното светоусещане, заложено на подсъзнателно ниво (както се предполага) в ембрионалната протоплазма на всеки англичанин: поредната разбалансирана и обезумяла хромозома, заедно с почитта към кралската институция и следобедното чаепитие. Там, където янките съзираха чудновата прищявка или повод за музикална комедия, англичаните виждаха история, в която Сали и Сю бяха просто случайни персонажи.
Утре рано сутринта в заслепяващите бели лъчи на кейовото осветление ще се появи пристанищната швартова команда и ще освободи всички корабни въжета за някои от тези зелени барети. Ето защо тази вечер бе предназначена за романтика, сантименталност, закачки и лудории в тъмните кътчета с отраканите келнерки, още една бира и няколко цигари в тази зала, която сякаш бе специално създадена за такива прощални празненства — моряшкият вариант на знаменития бал в съботната вечер преди битката край Ватерло. Много лесно можеха да бъдат разпознати онези, които щяха да отплуват на другата сутрин: те излизаха, без да се оглеждат назад.
Папи се насмука жестоко и повлече охранителите си в своето лично минало, в което никой от тях не желаеше да задълбава. Обаче им се наложи да изтърпят подробно описание на краткия му брак: какво й бил подарявал, къде били ходили, какво били готвили, колко мила била тя. Към края половината от казаното бе преминало в завалено ломотене и несвързан брътвеж. Ала приятелите му не търсеха яснота и не задаваха въпроси. Мълчанието им бе наложено донякъде от надебелелите от алкохола езици, но в много по-голяма степен от носовете, запушени от сподавени сълзи. Явно Демби Клайд и Джони Контанго бяха прекалено чувствителни и състрадателни натури.
398
Великолепно (фр.) — популярна песен от Коул Портър (1953) от мюзикъла „Канкан“, превърнала се в джазов евъргрийн, изпълнявана от Гордън Макрей, Ела Фицджералд и др.
399
Авторът визира американския актьор/певец Дик Пауъл (1903–1963) изпълнил главната роля в киномюзикъла „Пеещият морски пехотинец“ (1937) по музика на Ал Дюбин/Джони Мърсър/Хари Уорън, сценарист Делмър Дейвс, режисьор Рей Енрайт. Песента „Не тъгувайте Сали и Сю“ е от мултфилма „Морякът Конрад“ (1942).