![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Едно нещо — повтори тя. — И не може да се откаже?
— С един дракон Ксаро Ксоан Даксос ще властва над този град, но един кораб ние съвсем малко ще укрепим своята кауза.
Дани загриза едно лукче и се замисли за човешкото вероломство.
— Минахме през пазара на връщане от Залата на хилядата трона — каза тя на сир Джора. — Там срещнахме Куайте. — Разказа му за играта с огъня и огнената стълба, и какво й бе казала жената с червената маска.
— Честно казано, аз също с радост бих напуснал този град — рече рицарят, след като тя свърши. — Но не бих тръгнал към Асшаи.
— Тогава накъде?
— На изток — каза той.
— Дори тук съм на половин свят разстояние от кралството си. Ако отида още по на изток, може никога да не намеря пътя към Вестерос.
— Тръгнете ли на запад, рискувате живота си.
— Домът Таргариен има приятели в Свободните градове — напомни му тя. — При това по-верни приятели от Ксаро или Чистородните.
— Да не би да имате предвид Илирио Мопатис. За достатъчно злато Илирио би ви продал като последната си робиня.
— Двамата с брат ми бяхме гости в имението на Илирио половин година. Ако е мислел да ни продава, щеше да го направи още тогава.
— Но той ви продаде — каза сир Джора. — На хал Дрого.
Дани се изчерви. Беше прав, но не й хареса остротата, която вложи в гласа си.
— Илирио ни опази от ножовете на Узурпатора и вярваше в каузата на брат ми.
— Илирио не вярва на никаква кауза, освен на Илирио. Чревоугодниците по правило са алчни хора, а магистрите са ненаситни. Илирио Мопатис е и двете. Какво всъщност знаете за него?
— Знам, че той ми даде драконовите яйца.
Джора изсумтя.
— Ако знаеше, че могат да се излюпят, сам щеше да клекне да ги мъти.
Това я накара да се усмихне.
— О, в това не се съмнявам. Познавам Илирио по-добре, отколкото мислите. Дете бях, когато напуснах имението му в Пентос, за да се омъжа за моето слънце и звезди, но не бях нито глуха, нито сляпа. А вече не съм дете.
— Дори Илирио да е приятелят, за когото го взимате — запъна се упорито рицарят, — той не е достатъчно могъщ, за да ви върне сам трона, както не можа да го върне и на брат ви.
— Той е богат — отвърна тя. — Не толкова колкото Ксаро може би, но достатъчно богат, за да ми наеме кораби, както и хора.
— Наемните мечове са полезни донякъде — призна сир Джора, — но с изметта на Свободните градове никога няма да върнете бащиния си трон. Нищо не закърпва едно разкъсано кралство по-бързо от слизаща на брега му нашественическа армия.
— Аз съм законната им кралица — възрази Дани.
— Вие сте чужденка, решила да слезе на бреговете им с армия чужденци, които дори не могат да говорят Общата реч. Владетелите на Вестерос не ви познават и имат всички основания да се боят от вас и да не ви вярват. Трябва да ги спечелите, преди да отплаваме. Част поне.
— И как по-точно ще го направя, ако отида на изток според твоя съвет?
Той изяде една маслина и изплю костилката в дланта си. После каза:
— Не знам. Но знам, че колкото по-дълго се задържим на едно място, толкова по-лесно враговете ще ни намерят. Името Таргариен все още ги стряска толкова, че изпратиха човек да ви убие, когато чуха, че сте с дете. Какво ще направят, когато научат за драконите?
Дрогон се беше сгушил под ръката й, горещ като камък, стоял цял ден под жарко слънце. Регал и Визерион се боричкаха за къс месо, биеха се с криле и от ноздрите им свистеше сив дим. „Яростните ми деца — помисли тя. — Трябва да оцелеят.“
— Кометата ме доведе в Карт заради нещо. Бях се надявала, че ще намеря тук своята армия, но изглежда няма да е това. Какво още остава, питам се? — „Боя се — помисли тя — но трябва да съм храбра.“
— Утре трябва да отидете при Пиат Прий.
ТИРИОН
Момичето дори не заплака. Колкото и да беше малка, Мирцела Баратеон беше родена принцеса. „И Ланистър, въпреки името си — напомни си Тирион. — Колкото с кръвта на Церсей, толкова и на Джайм.“
Усмивчицата й, разбира се, беше малко треперлива, когато братята й се сбогуваха с нея на палубата на „Морски бързоход“, но момичето знаеше подходящите за случая думи и ги каза храбро и с достойнство. Когато настъпи часът за тръгване, разплака се принц Томен, а Мирцела трябваше да го успокоява.
Тирион наблюдаваше сбогуванията от високата палуба на „Чука на крал Робърт“, голяма бойна галера с четиристотин гребла. „Чука на Роб“, както го наричаха гребците, щеше да оформи главната сила на ескорта на Мирцела. „Лъвска звезда“, „Дързък вятър“ и „Лейди Лиана“ също щяха да отплават.