Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Такива неща се държат за краен случай, — възрази херцогинята. — Яви ли се необходимост, и те се изваждат на бял свят.
— Нима вече се е явила необходимост?
— Да, мили мой.
— Значи се каните да предложите тези писма на господин Фуке?
— Не, предпочитам да поговоря с вас по този въпрос.
— Виждам, че имате голяма нужда от пари, бедна госпожо, след като сте стигнали дотук. Навремето вие малко ценяхте прозата на господин Мазарини. Освен това — студено продължи Арамис — сигурно ви е тежко да прибягвате до това средство. Жестоко средство!
— Ако исках да причиня зло, а не добро — каза херцогиня Дьо Шеврьоз, — нямаше да се обръщам към генерала на ордена или към господин Фуке за тези половин милион ливри, които са ми нужни… Възстановяването на Дампиер няма да ми излезе по-евтино. Нямаше да се обръщам към тези лица, а щях да представя писмата на своята стара приятелка — Ана Австрийска, и те щяха да ми послужат като препоръка. Щях да поискам тази дреболия, като кажа: „Ваше величество, искам да притежавам честта да ви приема в Дампиер. Помогнете ми да го възстановя.“
Арамис не каза нито дума.
— За какво се замислихте? — попита херцогинята.
— Събирам наум — каза Арамис.
— А господин Фуке ще изважда. Аз пък ще се опитам да умножавам. Какви чудесии математици сме! Колко добре можем да се разберем. Между хора като нас двамата може да се каже само да или не, и то незабавно.
„Това е клопка — помисли си епископът, — не е възможно тази жена да бъде приета от Ана Австрийска.“ Сетне каза:
— Ще бъда много учуден, ако в момента господин Фуке намери петстотин хиляди ливри.
— Тогава не си струва да говорим за това — каза херцогинята, — нека Дампиер сам се възстановява.
— Кралицата, естествено, ще направи за вас нещо, което не е по силите на суперинтенданта?
— О, разбира се… кажете, нали не искате лично да говоря за тези писма с господин Фуке?
— Както желаете, херцогиньо, но господин Фуке или се чувства виновен, или е невинен. Ако се чувства виновен, той от гордост няма да признае това. Ако не чувства вина, тази заплаха ще го обиди.
— Разсъждавате като ангел — каза херцогинята и се изправи.
— Значи се каните да донесете на кралицата за господин Фуке? — попита Арамис.
— Да донеса?… Каква лоша дума! Не, аз няма да донасям, скъпи приятелю. Вие твърде добре сте запознат с политиката, за да не знаете как се вършат подобни неща. Аз ще предложа услугите си на страната, която е враждебна на господин Фуке. Това е всичко.
— Вие сте права.
— А в борбата между партиите всяко оръжие може да послужи. Когато възстановя добрите си отношения с кралицата майка, мога да стана много опасна.
— Сигурно знаете, че господин Фуке е в прекрасни отношения с испанския крал, херцогиньо? Ако предизвикате борба между партиите, както казвате, господин Фуке ще започне борба с вас по друг начин. Той също има право да прибегне до такова оръжие, как мислите?
— Разбира се, че има. Но вие искате да кажете, че отношенията му и с генерала на ордена на йезуитите също са добри, така ли, скъпи Арамис?
— Не е изключено, херцогиньо.
— Тогава ще ме лишат от пенсията, която получавам от ордена? Е, ще се справя някак си. Нима след Ришельо, след Фрондата, след изгнанието нещо може да изплаши херцогиня Дьо Шеврьоз, мили мой?
— Но вие знаете, че пенсията достига четиридесет и осем хиляди ливри на година. Освен това по време на борбата между партиите и вашите приятели ще имат доста неприятности.
— Искате да кажете, че ще пострада бедният Лек?
— Това е почти сигурно, херцогиньо.
— О, той получава само дванадесет хиляди ливри на година.
— Да, но испанският крал е влиятелна личност. По искане на господин Фуке може да затвори господин Лек.
— Не се боя много от това, мили мой, защото, след като се сдобря с Ана Австрийска, ще издействам Франция да поиска освобождаването му.
— Да допуснем. Но тогава ще се появи нова опасност. Вие знаете, че човек, който е агент на ордена, не може да скъса с него просто така. Тайните, в които може да бъде посветен, са опасни. Те носят нещастие на човека, който ги знае.
— Това вече е сериозно — каза херцогинята и се замисли. Въпреки пълния мрак Арамис почувства как в сърцето му се забива като нагорещено желязо погледът на неговата събеседничка.
— Нека направим изводите — каза Арамис, който от този момент застана нащрек, като пъхна ръката си под камизола, където беше скрита камата.
— Именно да направим изводите: добри сметки — добри приятели.
— Лишаването ви от пенсия… Четиридесет и осем хиляди ливри плюс дванадесетте хиляди ливри пенсия на господин Лек правят шестдесет хиляди ливри. Питам се с какво ще ги замените?