Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— С тези половин милион ливри, които ще получа от кралицата. Знам съвсем сигурно средство, за да ги получа — необмислено каза херцогинята.
При тези думи Арамис се разтревожи. Щом тя неволно се изпусна, значи той е толкова подготвен, че от време на време надделява, а противничката му губи преимуществото си.
— Добре, дори да получите тези пари — продължи той, — вие пак ще загубите доста. Ще получавате сто хиляди франка пет години вместо шестдесет хиляди десет години.
— Не, тези загуби ще траят само докато господин Фуке е министър, а това няма да продължи повече от два месеца. Виждате ли колко съм откровена с вас?
— Благодаря ви, херцогиньо. Но напразно си мислите, че след падането на господин Фуке орденът отново ще изплаща пенсията.
— Знам средство да заставя ордена да бъде щедър, както знам и как да накарам вдовстващата кралица да бръкне в кесията си.
— В такъв случай, херцогиньо, ние всички трябва да сведем знамената си пред вас. Победата е ваша, триумфът е ваш! Бъдете милостива, моля ви. Свирете отбой!
— Как можете вие — продължи херцогинята, без да обръща внимание на иронията на Арамис, — да се запъвате за някакви жалки половин милион ливри, когато става въпрос за избавянето на вашия приятел… извинете, на вашия покровител, от неприятностите, които ще му причинят враговете?
— Ще ви кажа защо, херцогиньо. След като получите петстотин хиляди ливри, господин Дьо Лек също ще поиска своята част, нови петстотин хиляди ливри, не е ли така? А след вас двамата ще дойде ред на вашите деца, на вашите бедняци и кой знае още на кого, докато писмата, колкото и да са компрометиращи, ще струват три или четири милиона. Ей Богу, херцогиньо, брилянтените висулки на френската кралица бяха по-скъпи от тези късчета хартия, но дори и те не струваха четвърт от исканата от вас сума!
— Вие сте прав, но търговецът иска за стоката си определена от него цена. Купувачът може да купи или да се откаже.
— Искате ли, херцогиньо, да ви кажа защо няма да купя стоката ви? Защото вашите писма от Мазарини са подправени! Нали щеше да бъде най-малкото странно да продължавате да водите с кардинала интимна преписка, след като той ви скара с кралицата. Това щеше да прилича на страст, на шпионаж… ей Богу, не се решавам да изрека точната дума…
— Не се стеснявайте, кажете.
— На угодничество.
— Всичко това е вярно, но и това, което е написано в писмата, също е вярно.
— Кълна ви се, херцогиньо, че тези писма няма да ви донесат никаква полза, когато ги покажете на кралицата.
— Ще донесат, бъдете сигурен.
„Пей, птичко, пей! — каза си на ума Арамис. — Съскай, змийо.“ Но херцогинята беше казала всичко и се отправи към вратата. Арамис й беше приготвил изненада… Проклятието на победения, следващо колесницата на триумфиращия.
Той позвъни. В гостната внесоха свещи, които ярко осветиха помръкналото лице на херцогинята. С дълъг ироничен поглед Арамис изгледа бледите изсъхнали бузи, очите, горящи под възпалените клепачи, тънките устни, старателно прикриващи черни и редки зъби.
Той умишлено беше оставил пред нея стройния си крак, грациозната си, горда глава, усмихваше се, за да демонстрира блестящите си бели зъби на светлината. Застаряващата кокетка разбра неговия замисъл. Тя стоеше точно пред огледалото, което благодарение на контрастта убийствено подчертаваше старостта й, толкова грижливо скривана от нея.
С неуверена и тежка походка тя побърза да си тръгне, без да отговори на поклона на Арамис, който той направи с гъвкавост и грация на едновремешен мускетар. Като се поклони, той като зефир се плъзна по паркета, за да я изпрати.
Херцогиня Дьо Шеврьоз кимна на своя въоръжен с мускет едър лакей, след което напусна къщата, където двамата нежни приятели не успяха да се спогодят само защото всеки твърде добре беше отгатнал замисъла на другия.
Глава четиридесет и първа
В НЕЯ СТАВА ОЧЕВИДНО, ЧЕ АКО НЕ МОЖЕШ ДА СЕ СПАЗАРИШ С ЕДИН, НИЩО НЕ ПРЕЧИ ДА СЕ СПОГОДИШ С ДРУГ
Арамис беше отгатнал. Излизайки от къщата на площад Бодуайе, херцогиня Дьо Шеврьоз нареди да се приберат в къщи. Тя, без съмнение, се боеше, че я следят, и искаше по този начин да се подсигури. След като се върна у дома и се убеди, че никой не я следи, разпореди да отворят градинската вратичка, която водеше към малка улица, и излезе през нея на път за улица Кроа дьо Пти Шан, където живееше Колбер.
Казахме, че вечерта беше настъпила, по-точно, нощта, и то непрогледна. Притихналият Париж великодушно скри в тъмнината и знатната херцогиня, която плетеше политическата си интрига, и неизвестната гражданка, която, закъсняла след вечерята в града, под ръка със своя любовник се прибираше под съпружеския покрив по най-дългия път. Госпожа Дьо Шеврьоз достатъчно беше привикнала към това, което можеше да се нарече „нощна политика“, вследствие на което знаеше отлично, че министрите никога не се заключват, дори у дома си, от младите и прелестни жени, бягащи от прашните служебни канцеларии, както и от опитните дами, които избягват нескромното ехо на министерствата.