Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Но Рени не беше готова да й се довери напълно — независимо че вече беше поверила живота си в ръцете на Мартин. Между обичайното отчаяние и пълната загуба на самоконтрол границата беше тънка.
— Добре съм. Но, както ти казах, много съм уморена. Обади ми се, ако откриеш нещо. Или ако се чуеш с нашия приятел Пустинника.
— Много добре. Лека нощ, Рени.
— Още веднъж благодаря.
Отпусна се — чувстваше, че поне е свършила нещо.
Когато сутринта провери пощата си в политехниката, намери няколко съобщения, свързани с уволнението й — предупреждение за отнемане на привилегированите връзки, дата за предварително изслушване и молба да бъдат предадени различни системни кодове и файлове — както и едно, отбелязано като „лично“.
„Рени, моля те, обади ми се. — Явно, когато бе оставил съобщението, Дел Рей току-що се бе обръснал, сякаш тръгваше за важна среща. Брадата му растеше по-бързо, отколкото на всеки друг мъж, когото някога бе срещала. — Притеснявам се за тебе.“
Трябваше да се пребори с инстинктивното свиване на стомаха. Какво все пак означаваше „притеснявам се“? Може би нищо повече от онова, което казваш на стара приятелка, току-що изгубила работата си. Сега Дел Рей имаше съпруга — как й беше името? — Блосъм, Дейзи или нещо също толкова глупаво — и в такъв случай на нея защо трябваше да й пука? Отдавна беше приключила с чувствата си към Дел Рей. Нямаше нужда той да се връща отново в живота й, пък и къде ли щеше да намери място за него — толкова много неща се бореха за нейното внимание.
За миг тя видя Дел Рей в новата си спалня с тапети на парцалени кукли и го накара да се засмее — само за да го усети и чуе.
Рени запали нова цигара, отпи глътка от чашата си с вино — следобеден лукс за временно безработните — и се загледа отвъд охранителната ограда към хълмовете, които заобикаляха Клуф. Да му се обади ли? Досега той не се беше добрал до нищо, за което да си струва да се говори, а и от съобщението му не личеше да има нова информация. Но той може би знаеше нещо за онова място, Адърланд, и още по-важно — можеше да й каже къде да получи достъп до професионално ВР-оборудване. Скоро трябваше да направи нещо. Ако бъдеше принудена да се предаде, изобщо нямаше да има какво да каже пред ректорския съвет на политехниката — само някакви налудничави твърдения. А старецът Сингх, очевидно набелязан за елиминиране, щеше да тръгне сам.
И Стивън… Да се предаде сега, означаваше да предаде и Стивън, да го остави вечно да спи като някаква принцеса от приказките, но без надеждата някой принц да си проправи път през трънаците, за да я целуне и съживи.
Рени остави чашата с виното, което изведнъж закиселя в стомаха й. Цялата история изглеждаше ужасно безнадеждна. Смачка цигарата си, но реши да се обади на Дел Рей и запали нова. В последния момент, когато комуникаторът й се свърза с основния номер на ООН комуникации, й хрумна да изключи видеото си. Дел Рей се включи веднага.
— Рени, радвам се, че се обади! Добре ли си? Няма картина.
Тя го виждаше много добре. Изглеждаше малко неспокоен.
— Добре съм. Имам… проблем с комуникатора си, това е всичко.
За момент той се поколеба.
— О! Е, няма значение. Кажи ми къде си. Притеснявах се за тебе.
— Къде съм ли?
— Ти и баща ти сте напуснали подслона. Опитах се да ти се обадя в политехниката, но ми казаха, че те няма.
— Да. Слушай, трябва да те питам нещо. — Тя спря точно преди да спомене Адърланд. — Откъде знаеш, че сме напуснали подслона?
— Аз… ходих там. Бях загрижен за тебе.
Тя се бореше с глупавото, ученическо вълнение. Нещо в разговора я притесняваше.
— Дел Рей, истината ли ми казваш? Прекосил си целия град, за да ни потърсиш в подслона само защото мене ме е нямало в политехниката?
— Не успях да се свържа с тебе. — Отговорът беше достатъчно прост, но Дел Рей изглеждаше напрегнат и нещастен. — Просто ми кажи къде си, Рени. Може би ще мога да намеря помощ. Имам приятели — и вероятно ще намеря по-сигурно място, където да отседнеш.
— Ние сме на сигурно място, Дел Рей. Не е необходимо да се забъркваш в неприятности.
— По дяволите, Рени, това не е шега! — Освен яда в гласа му имаше и още нещо. — Просто ми кажи къде си. Кажи ми веднага. Не вярвам и че комуникаторът ти е повреден.