Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не — възрази Фадавах, — първо трябва да ги накараме да помислят, че искаме да си върнем Крондор. Тези кралски благородници не са глупави и не се самозалъгват като ония в отечеството ни. — Помнеше как се смая кралят-жрец на Ланада, когато му отказа да се подчини на заповедта му да напусне с армията си престолнината му. — Тези мъже са умни, мъже с чувство за дълг; ще тръгнат срещу нас и ще се опълчат здраво. Трябва да очакваме това. Така че нека да мислят, че Крондор е големият залог, а когато разберат, че сме стъпили здраво в Ябон, сигурно ще преговарят, а може би — не, но така или иначе, след като овладеем Ябон, ще сме се укрепили тук здраво. А Дуко ще си получи наказанието, ако прекали с амбициите си.
Нордан стана.
— Ако позволите, ще съобщя на хората, че които искат да си тръгнат напролет, могат да го направят.
Фадавах му махна разсеяно.
Нордан излезе и Фадавах остана само с Кахил.
— Изчакай, а после иди след Нордан и виж с кого говори — рече Фадавах на Кахил. — Отбележи си водачите на тези разколници. Ще ги сполетят злополуки преди топенето на снеговете и така ще сложим край на тези глупости за връщане в Новиндус.
— Разбира се, ваше величество — каза капитанът. — И горещо одобрявам замисъла ви да поставите Нордан в Сарт.
— Замисъл? — възкликна Фадавах.
Кахил се наведе, прегърна го през рамо и зашепна:
— Поставяте всички свои непокорни командири на юг, та щом врагът поиска цената за нашето завоевание, да я платят онези, от които бихме се лишили най-лесно.
Очите на Фадавах се замъглиха, сякаш слушаше нещо много далечно.
— Да… разумно е.
— Трябва да се обкръжите с доверени хора, с хора, доказали безспорно лоялността си. Трябва да върнете Безсмъртните на полагащото им се място.
— Не! — възрази Фадавах. — Онези безумци служеха на тъмни сили…
Кахил го прекъсна.
— Не тъмни сили, ваше величество, а огромни сили. Сили, които ще ви осигурят властта не само в Ябон, но и в Крондор.
— Крондор? — удиви се Фадавах.
Кахил плесна два пъти с ръце и вратата се отвори. Влязоха двама воини с ритуални белези по лицата също като на Фадавах и Кахил им каза:
— Пазете краля с живота си.
А Фадавах повтори унесено:
— Крондор.
Кахил стана, излезе и затвори вратата. Тънка усмивка пробяга по устните му. Отиваше да се заеме със следващата си задача — да проследи Нордан и да си отбележи онези, които си бяха заслужили смъртта макар и с най-малкия намек за неподчинение.
Фадавах изгледа двамата войници и им махна да стоят по-далече от него. Белезите им му напомняха за онова тъмно и далечно време, когато бе обладан от магията на Изумрудената кралица, и за изгубените месеци, през които демонът бе властвал над нейната армия. Мразеше да се чувства използван и бе готов да убие всеки, който се опита да го използва отново, както бе направила Изумрудената кралица.
Отиде до картата на стената и започна да крои плановете си за пролетната кампания.
1.
Зима
Вятърът беше замрял.
Даш чакаше. Леденият въздух хапеше и изкарваше сълзи на очите му. Даш оглеждаше пътя долу. Възстановяването на Даркмоор се бе оказало изтощително, бавеха го продължителните снегове и дъждът след суровата зима. Или хлъзгавият лед пречеше на работниците, които се мъчеха да вдигнат отново стените около западната част на града, или дълбоката до колене кал спираше движението на фургоните, които караха необходимото продоволствие.
Сега пак беше заледено, но Даш бе благодарен, че поне не вали сняг. Небето беше чисто и късното следобедно слънце намекваше за топлина, каквато всъщност нямаше. Даш знаеше, че е не толкова от времето, колкото от настроението му, но тази зима все пак като че ли беше най-дългата през целия му млад живот.
Денят се точеше бавно, градските звуци отекваха в замрелия вледенен въздух. С малко късмет, новата порта щеше да е готова преди залез-слънце и към работите, които трябваше да се довършат, щеше да се добави още малко сигурност.
Даш беше уморен — никога досега през своите двадесет години не бе изпитвал такава умора. Половината му глава беше задръстена с безкрайни списъци от неща, изискващи незабавното му внимание, а другата половина — от притеснението, че брат му Джими се бави.
Джими бе съгледвач оттатък фронтовата линия. Принц Патрик Крондорски бе решил да действа твърдо и бързо срещу възможната заплаха от кешийска експанзия в южния фланг на Кралството през пролетта. Което означаваше, че възвръщането на земите, изгубени по време на нашествието предното лято, ще се възложи на Оуен Грейлок, рицар-маршала на Крондор, и на Ерик фон Даркмоор, рицар-капитана на Пурпурните орли, елитна мобилна част, съставена от подбрани мъже.