Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Студеният вятър блъскаше потрошените табели над витрините на изоставените магазини по улицата пред радиото. Градът изглеждаше необичайно спокоен. Далечният тътен на трафика беше по-слаб от обикновено и караше вятъра да звучи по-доловимо. Празните тротоари се простираха в мрака; няколко самотни фигури стояха и си шепнеха на групички под редките улични лампи.
Еди Уилърс не проговори, докато не отминаха на няколко пресечки от радиото. Той спря рязко, когато стигнаха до изоставен площад, където високоговорителите, които никой не се беше сетил да изключи, предаваха домашна комедия — пискливите гласове на съпруг и съпруга, които се караха за срещите на отрочето си — на празен паваж, обграден от неосветени фасади. Отвъд площада няколко светли точки, пръснати вертикално над двайсет и пет етажната граница на града, намекваха за далечна, издигаща се форма — сградата на „Тагарт“. Еди спря и посочи сградата с треперещ пръст.
— Дагни! — извика той и после неволно снижи глас. — Дагни — прошепна той, — аз го познавам. Той… работи там… там… — той продължаваше да сочи сградата с невярваща безпомощност. — Той работи за „Тагарт трансконтинентал“…
— Знам — отговори тя с безжизнено монотонен глас.
— Общ работник… най-обикновен общ работник…
— Знам.
— Аз говорех с него… Години наред… в закусвалнята на терминала… Той ми задаваше въпроси… всякакви въпроси за компанията, а аз — Боже, Дагни, дали защитих компанията или помогнах да се разруши?
— И двете. Нито едно от двете. Вече няма значение.
— Можех да си заложа живота, че той обича железницата!
— Обича я.
— Но я разруши.
— Да.
Тя стегна яката на палтото си и продължи срещу вятъра.
— Говорих с него — след малко каза той. — Лицето му… Дагни, не ми изглеждаше като никое друго, то… показваше, че разбира толкова много… Радвах се всеки път, когато го виждах там, в закусвалнята… Просто говорех… Не мисля, че осъзнавах как ми задава въпроси… но го правеше… толкова много въпроси за компанията и… за теб.
— Питал ли те е някога как изглеждам, докато спя?
— Да… Да, пита ме… Бях те заварил веднъж заспала в кабинета и когато го споменах, той… — той спря, сякаш внезапна връзка беше паднала с трясък на мястото си в ума му. Тя се обърна към него на светлината на една улична лампа, като потвърждение на мисълта му. Той затвори очи.
— Боже, Дагни — прошепна той. Продължиха да вървят мълчаливо. — Вече си е тръгнал, нали? От терминала на „Тагарт“, искам да кажа.
— Еди — каза тя с внезапно потъмнял глас, — ако цениш живота му, никога не задавай този въпрос. Не искаш да го намерят, нали? Не им давай никакви следи. Дори не прошепвай и дума на когото и да е, че го познаваш. Не се опитвай да разбереш дали работи още на терминала.
— Искаш да кажеш, че е още там?
— Не знам. Знам само, че може и да е.
— Сега?
— Да.
— Още?
— Да. Мълчи си, ако не искаш да го убиеш.
— Мисля, че си е тръгнал. Няма да се върне. Не съм го виждал от… от…
— Откога? — остро попита тя.
— От края на май. От нощта, когато тръгна за Юта, помниш ли? — той спря за момент, сякаш споменът за срещата през онази нощ и пълното разбиране на значението й го поразиха едновременно. Той продължи с усилие: — Видях го в онази нощ. Оттогава не съм… Чаках го в закусвалнята… Така и не се върна.
— Не мисля, че ще ти позволи да го виждаш сега, ще се държи на разстояние. Но не го търси. Не разпитвай.
— Странно. Дори не знам какво име е използвал. Беше Джони… нещо си, или…
— Беше Джон Голт — каза тя с лек, безрадостен смях. — Не гледай във ведомостта на терминала. Името е още там.
— Просто така? През всичките тези години?
— Дванайсет години. Просто така.
— И сега още е там?
— Да.
След миг той каза:
— Знам, че това не доказва нищо. Службата по личния състав не е съкратила и едно име от ведомостта от влизането в сила на Директива 10–289. Ако някой напусне, дават името и работата му на някой гладен техен приятел, вместо да го докладват на Комисията по унификация.
— Не разпитвай службата по личния състав или която и да е. Не привличай внимание към името му. Ако започнем да го търсим, някой може да се зачуди. Не го търси. Не прави никакви движения по посока към него. И ако случайно го зърнеш някога, дръж се така, сякаш не го познаваш.
Той кимна. След малко каза тихо, напрегнато: