Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Е? — попита накрая господин Томпсън, вдигайки колебливо очи към Фред Кинън. — Какво смятате, че трябва да направим?
— Кой, аз ли? — ухили се Кинън. — Аз не командвам това представление.
Господин Томпсън удари с юмрук по коляното си.
— Кажете нещо! — нареди той, но като видя Кинън да се извръща, добави: — Който и да е!
Нямаше доброволци.
— Какво трябва да направим? — крещеше той, осъзнавайки, че онзи, който отговори, ще поеме властта.
— Какво да направим? Не може ли някой да ни каже какво да направим?
— Аз мога!
Беше женски глас, но приличаше много на гласа, който бяха чули по радиото. Те се извърнаха към Дагни преди още тя да успее да пристъпи напред, излизайки от мрака зад групата. Когато го направи, лицето й ги изплаши — защото беше напълно лишено от страх.
— Аз мога — повтори тя към Томпсън. — Трябва да се предадете.
— Да се предадем? — с празен поглед повтори той.
— Свършено е с вас. Не виждате ли, че е свършено? От какво друго имате нужда, след това, което чухте? Предайте се и се разкарайте от пътя. Оставете хората да съществуват свободно — той я гледаше, без да възразява или да мърда. — Още сте живи, използвате човешки език, търсите отговори, разчитате на разума — още разчитате на разума, дяволите да ви вземат! Можете да разберете. Невъзможно е да не сте разбрали. Няма на какво да се преструвате, че се надявате, няма какво да искате, да спечелите, да откраднете, няма до какво да се доберете. Пред вас има само разрушение — разрушението на света и вашето собствено. Предайте се и се разкарайте!
Те слушаха напрегнато, но като че ли не чуваха думите й, като че се бяха заловили сляпо за нещо, което обаче единствено тя притежаваше: това, че е жива. Зад яростта в гласа й прозираше ликуващ смях, лицето й грееше, очите й сякаш посрещаха с радост някаква гледка, която се намираше на необозримо разстояние, така че блясъкът по челото й не изглеждаше като отражение на студиен прожектор, а като изгрев.
— Искате да живеете, нали? Махнете се от пътя, ако искате шанс. Оставете тези, които могат, да поемат нещата. Той знае какво да прави. Вие — не. Той е в състояние да създаде средствата за човешкото оцеляване. Вие не сте.
— Не я слушайте! — това беше толкова див вик на омраза, че те се отдръпнаха от доктор Робърт Стедлър, сякаш беше изказал на глас непризнатото вътре в тях. Лицето му изглеждаше така, както те се притесняваха, че ще изглеждат собствените им в уединението на мрака. — Не я слушайте! — викаше той, а очите му избягваха нейните, докато тя му отправи поглед, с който първо му се учуди, а после сякаш го погреба. — Или вашият живот, или неговият!
— Спокойно, професоре — каза господин Томпсън и го отблъсна с една ръка. Господин Томпсън следеше Дагни, сякаш някаква мисъл се бореше да си пробие път в ума му.
— Всички знаете истината — каза тя, — както и аз, както и всеки, който е чул Джон Голт! Какво още чакате? Доказателства? Даде ви ги. Факти? Около вас са. Колко трупа още възнамерявате да натрупате, докато се откажете — от оръжията си, от властта, от контрола и от цялата си долнопробна алтруистична вяра? Предайте се, ако искате да живеете. Откажете си, ако в мозъците ви е останало нещичко, което още да иска хората да оцелеят на тази земя!
— Ама това е предателство! — викна Юджийн Лоусън. — Това си е чиста проба предателство!
— Не сега — каза господин Томпсън. — Не изпадай в крайности.
— Ъ? — попита Тинки Холъуей.
— Ама… не е ли скандално? — учуди се Чик Морисън.
— Да не си съгласен с нея, а? — попита Уесли Мауч.
— Кой е казал, че съм съгласен? — каза господин Томпсън с изненадващо кротък тон. — Не избързвайте. Само не избързвайте. Няма вреда от това да чуем всички мнения, нали?
— Такива мнения ли? — попита Уесли Мауч, а пръстът му сочеше отново и отново към Дагни.
— Всякакви — кротко каза господин Томпсън. — Не бива да сме нетолерантни.
— Но това е предателство, разруха, нелоялност, себичност и пропаганда на едрия бизнес!
— Ами не знам — реагира господин Томпсън. — Трябва да бъдем отворени за всичко. Трябва да взимаме предвид гледната точка на всички. Тя може и да е права донякъде. Той знае какво да прави. Трябва да сме гъвкави.
— Да не искаш да кажеш, че си готов да се откажеш? — ахна Мауч.
— Да не прибързваме със заключенията — ядосано се сопна господин Томпсън. — Ако има нещо, което не мога да понасям, то това са хора, които привързват със заключенията. Другото нещо са интелектуалците в кулите си от слонова кост, които са се хванали за някаква любима своя теория и нямат никакво чувство за практическа реалност. Във времена като днешните на първо място трябва да сме гъвкави.