Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Той прочете удивление по всички лица наоколо — и по лицето на Дагни, и на останалите, но по различни причини. Той се усмихна, изправи се на крака и се обърна към Дагни.
— Благодаря ви, госпожице Тагарт — започна той. — Благодаря ви, че изказахте мнението си. Точно това искам да знам — че можете да ми вярвате и да говорите с мен напълно откровено. Ние не сме ваши врагове, госпожице Тагарт. Не обръщайте внимание на момчетата — разстроени са, но скоро ще слязат на земята. Не сме врагове нито на вас, нито на страната. Разбира се, правили сме грешки, и ние сме просто хора, но се опитваме да направим най-доброто, на което сме способни, за хората, наистина за всички, в тези трудни времена. Не можем да правим необмислени преценки и да взимаме изключително важни решения просто така, нали? Трябва да го вземем под внимание, да го обмислим, да го претеглим внимателно. Просто искам да помните, че не сме ничии врагове — разбирате това, нали?
— Казах, каквото имах да казвам — отговори тя и се отвърна от него, без да схваща значението на неговите думи и без да има сили да се опитва да го разбере. Обърна се към Еди Уилърс, който беше гледал мъжете наоколо с толкова голямо възмущение, че изглеждаше парализиран — сякаш мозъкът му крещеше: „Зло!“ и не можеше да мръдне към никаква друга мисъл. Тя посочи с глава вратата и той я последва послушно.
Доктор Робърт Стедлър изчака вратата да се затвори зад тях и се обърна към господин Томпсън.
— Проклет глупак! Знаеш ли с какво се заиграваш? Не разбираш ли, че това е въпрос на живот и смърт? Или ти — или той?
Леката тръпка, която премина по устните на господин Томпсън, беше презрителна усмивка.
— Странно поведение за професор. Изобщо не съм си мислел, че професорите избухват.
— Не разбираш ли? Не виждаш ли, че е или едното, или другото?
— И какво искаш да направя?
— Трябва да го убиеш.
Именно фактът, че доктор Стедлър не извика, а го каза тихо, студено, с напълно съзнателен глас, предизвика миг ледена тишина — като отговор от цялата стая.
— Трябва да го намерите — отново повиши глас доктор Стедлър. — Не трябва да оставите нито един камък необърнат, докато не го намерите и не го унищожите! Ако той оживее, ще унищожи всички ни! Ако той живее, ние няма да можем!
— И как да го намеря? — бавно и внимателно попита господин Томпсън.
— Аз… знам как. Мога да ви дам нишка. Наблюдавайте тая Тагарт. Пратете хора да наблюдават всяко нейно движение. Тя ще ви заведе при него, рано или късно.
— Откъде знаеш?
— Не е ли очевидно? Не е ли чист късмет, че не ви е зарязала отдавна? Нямате ли акъл да видите, че и тя е от ония?
Той не каза кои са ония.
— Даа — замислено каза господин Томпсън, — да, така е — той поклати глава с доволна усмивка. — Професорът май има право. Сложете опашка на госпожица Тагарт — нареди той и махна към Мауч. — Да я следят денонощно. Трябва да го намерим.
— Да, сър — безучастно каза Мауч.
— А като го намерите — напрегнато попита доктор Стедлър, — ще го убиете ли?
— Да го убием ли, идиот такъв? Та ние имаме нужда от него! — викна господин Томпсън.
Мауч изчака, но никой не рискува да зададе въпроса, който всички имаха наум, така че той се насили да произнесе вдървено:
— Не ви разбирам, господин Томпсън.
— Ох, теоретични интелектуалци! — раздразнено каза господин Томпсън. — Какво зяпате? Просто е. Който и да е, той е човек на действието. Освен това има и група за натиск: събрал е всички мозъци. Знае какво да прави. Ще го намерим и той ще ни каже. Ще ни каже какво да правим. Ще оправи нещата. Ще ни измъкне от дупката.
— Нас ли, господин Томпсън?
— Естествено. Теориите ви нямат значение. Ще сключим сделка с него.
— С него?
— Разбира се. Е, ще трябва да правим компромиси, ще трябва да направим някои отстъпки пред едрия бизнес, и на момчетата на благоденствието няма да им хареса, но какво пък — да знаете някакъв друг начин?
— Ама идеите му…
— Кой го е грижа за идеите му?
— Господин Томпсън — задавено каза Мауч. — Аз… боя се, че той е човек, който не е отворен за сделка.
— Няма такива хора — каза господин Томпсън.