Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Момчето се разтревожи и му се прииска да каже нещо на Джосуа. Шпионин ли беше тази жена? Или може би убиец? После внезапно разбра защо тя е в спалнята на принца и се почувства като истински глупак.
Джосуа погледна изчервилия се Саймън и остави свитъка да се навие.
— Извинявай. — Той стана и придърпа стола си по-близо. — Имах малко работа. Надявам се, разбираш, че не съм искал да обидя този, който ми помогна да избягам от затвора.
— Не… не е необходимо да се извинявате, ваше височество — заекна Саймън.
Джосуа разпери пръстите на лявата си ръка и на лицето му се изписа болка. Саймън си спомни това, което му беше разказал Сангфугол, и си помисли какво ли е да загубиш едната си ръка.
— Моля те, насаме ми казвай само „Джосуа“, или, ако предпочиташ, „принце“. Когато учих в Набан, братята ми казваха „новия“ или „момче“. Не мисля, че оттогава съм се променил кой знае колко.
— Да, сър.
Джосуа отново погледна към масата. Саймън използва моментната тишина, за да го огледа внимателно. В действителност, той приличаше на принц точно толкова, колкото и когато го бе видял в окови. Изглеждаше изморен — явно грижите го съсипваха така, както времето съсипва скалите. Облечен за лягане, със замислено присвити вежди, Джосуа можеше по-скоро да мине за един от архиварите на отец Странгиард, отколкото за принц на Еркинланд, да не говорим за син на Престър Джон.
Принцът стана и се върна при свитъка.
— Написано е от стария Дендинис — той потупа пергамента с обвития в кожа чукан на дясната си китка, — военния архитект на Исуайдс. Знаеш ли, че Наглимунд никога не е превземан с обсада? Когато Фингил от Римърсгард слиза от север, е трябвало да огради замъка с две хиляди души, за да защити фланга си. — Той пак почука по свитъка. — Дендинис е строил добре.
Последва пауза. Най-сетне Саймън вметна непохватно:
— Това е наистина здрава крепост, принц Джосуа.
Принцът стисна устни като скъперник, който брои платените данъци.
— Да… но дори и хората, които живеят в здрави крепости, могат да умрат от глад. Каналите, по които получаваме доставки, са прекалено дълги, а откъде можем да получим помощ? — Джосуа погледна Саймън така, сякаш очакваше отговор, но младежът само въртеше очи и нямаше ни най-малка представа какво да каже. — Новините, които ще донесе Исгримнур, може да са добри — продължи принцът, — а може и да не са. От юг се носят слухове, че брат ми събира голяма войска. — Джосуа сведе поглед към пода, но внезапно погледна нагоре с горящи, трескави очи. — Прости ми още веднъж. Напоследък откривам, че съм потънал в мрачни мисли и думите ми изпреварват мисълта. Знаеш ли, едно е да четеш за велики битки, а съвсем друго да се опитваш да ги планираш. Имаш ли представа колко неща трябва да се обмислят? Събирането на наличните войски, вкарването на хората и животните им в замъка, осигуряването на фураж, укрепяването на стените… и всичко би било излишно, ако никой не подкрепи Елиас. Ако останем сами, ще издържим много дълго… но накрая ще бъдем победени.
Саймън беше смутен. Това, че Джосуа говореше така открито с него, го ласкаеше, но в един обсебен от мрачни предчувствия принц, който охотно разговаряше с едно момче така, сякаш говореше с военния си съвет, имаше и нещо плашещо.
— Ами — каза най-сетне Саймън, — вероятно всичко ще се нареди по божията воля. — Още докато го казваше, се намрази за глупостта си.
Джосуа само се засмя, но това беше тъжен смях.
— А, едно момченце ме хвана натясно, подобно на известните тръни, оплели Усирис. Прав си, Саймън. Докато дишаме, все още има надежда и аз трябва да ти благодаря за това прозрение.
— Само отчасти, принц Джосуа. — Той се запита дали думите му не звучат неблагодарно.
Лицето на принца възвърна мрачното си изражение.
— Чух за доктора. Това е тежък удар за всички ни, но сигурен съм, най-вече за теб. Ще ни липсва неговата мъдрост — добротата му също, но повече мъдростта. Надявам се другите да заемат частично мястото му. — Джосуа пак придърпа стола и се наведе напред. — Ще има съвет и мисля, че ще е скоро. Тази вечер идва Гуитин, синът на Лут, краля на Хернистир. Има и други, пристигнаха преди няколко дни. От това, което ще решим тук, зависят много неща, животът на много хора. — Джосуа замислено поклати глава.