Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Беше късна сутрин, шест дни след като гнездото на гхантите беше останало зад тях. Беше горещо, но лек ветрец все пак ги разхлаждаше. Мириамел започваше да вярва, че може би скоро ще излязат от блатата.

— Какво искаш да кажеш с това „разбирам“? — Исгримнур се мъчеше да не допусне тонът му да бъде кисел, но не успяваше напълно. Отношенията между римърсгардеца и монаха продължаваха да се влошават.

Кадрах го удостои с царствен поглед, но отправи отговора си към Мириамел и Тиамак, които седяха в средата на лодката. Камарис, който съсредоточено гледаше брега, буташе с пръта от кърмата.

— Огледалото. Изреченото от гхантите. Мисля, че може би знам какво означават.

— Кажи ни, Кадрах — настоя Мириамел.

— Както знаеш, господарке, изучавал съм много древни предмети. — Монахът се прокашля не без намерение да изостри вниманието на аудиторията. — Чел съм за неща, наречени Свидетели…

— Това в книгата на Нисес ли беше? — попита Мириамел и се стресна, защото усети, че Тиамак се свива до нея, сякаш за да избегне удар. Обърна се да го погледне, но слабичкият човек се беше вторачил в Кадрах с някакво странно подозрение — подозрение силно, съсредоточено, сякаш току-що е открил, че хернистирецът е полугхант.

Озадачена, тя погледна монаха и видя, че той я гледа вбесен.

„Сигурно не иска да му се напомня за това“, разбра Мириамел и се засрами, че не си беше мълчала. И все пак реакцията на Тиамак беше това, което всъщност я беше озадачило. Какво беше казала? Или какво беше казал Кадрах?

— Във всеки случай — изрече Кадрах тежко, сякаш принуден да продължи против желанието си, — някога е имало неща, наречени Свидетели, които са създадени от ситите в дълбините на времето. Тези неща им позволявали да си говорят едни с други на големи разстояния и може би дори да препращат сънища и видения. Те са дошли под много названия — „Скали и Люспи“, „Вирове и Клади“, както казват старите книги. „Люспи“ ситите наричат огледалата. Не знам защо.

— Да не искаш да кажеш, че огледалото на Тиамак е било… едно от тези неща? — попита Мириамел.

— Така предполагам.

— Но какво общо могат да имат ситите с гхантите? Дори ако мразят хората, не мога да повярвам, че повече ще харесват онези отвратителни буболечки.

Кадрах кимна.

— Но ако тези Свидетели все още съществуват, възможно е и други освен ситите да могат да ги използват. Спомни си, принцесо, всичко, което си чувала в Наглимунд. Спомни си кой прави планове и чака в замръзналия север.

Мириамел си спомни за странните думи на Джарнауга и изведнъж усети хлад, който нямаше нищо общо с мекия ветрец.

Исгримнур се наведе напред от седалката си пред коленете на Камарис.

— Чакай, човече. Да не би да казваш, че Кралят на бурите прави някаква магия с гхантите? Тогава за какво им е бил Тиамак? Това е безсмислено.