Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Както казах на Мириамел — започна Тиамак, — искам да благодаря на всички ви. Вие се оказахте мои по-добри приятели, отколкото бих могъл да се надявам, и със сигурност по-добри, отколкото заслужавам.

Исгримнур се прокашля.

— Глупости. Не можехме да постъпим другояче. — На Мириамел й се стори, че херцогът изглежда малко засрамен. Може би си спомняше спора дали да се опитат да спасят врана, или да го изоставят.

Бяха си направили лагер близо до водата. Малкият огън — пламъците бяха почти невидими в ярката светлина на късната сутрин — гореше весело и стопляше вода за супа и чай от жълтикорен.

— Не, вие не разбирате. Спасихте не само живота ми. Ако имам ка — душа, както бихте я нарекли вие — тя не би оцеляла още един ден на онова място. Може би дори нито още час.

— Но какво ти правеха те? — попита Мириамел. — Ти бръщолевеше нещо, съскаше и щракаше почти като гхант!

Тиамак потрепери, макар че бе увит в наметалото й.

— Ще ви кажа колкото мога, макар че самият аз не разбирам добре какво стана. Но сигурни ли сте, че не сте изнесли нещо оттам заедно с мен?

Те поклатиха глави.

— Там имаше… — започна той, но спря и се замисли. — Имаше нещо, което приличаше на огледало. Беше счупено, но с парченце рамка, гравирана много изкусно. Те… гхантите… го сложиха в ръцете ми. — Той вдигна длани, за да покаже зарастващите порязвания. Щом го взех, усетих да ме пронизва студ от пръстите до темето. След това някои от тварите повърнаха оная лепкава гадост и ме покриха с нея. — Той си пое дълбоко дъх, но не можа да продължи веднага. Известно време поседя неподвижно, в очите му заблестяха сълзи.

— Не говори за това, Тиамак — каза Мириамел. — Не сега.

— Или поне ни разкажи само как те хванаха — вметна Исгримнур. — Ако не е толкова лошо, искам да кажа.

Вранът погледна към земята.

— Хванаха ме много лесно, сякаш бях току-що излюпено раче. Три от тия твари скочиха върху мен от дърветата — той бързо погледна нагоре, сякаш можеше да му се случи отново — и докато се борех с тях, още десетина ме заляха. О, те са хитри! Омотаха ме с лиани, точно както ние бихме постъпили с пленник, макар че, изглежда, не могат да връзват възли. Все пак стегнаха лианите достатъчно силно, за да не мога да избягам. След това се опитаха да ме вдигнат в дърветата, но им бях много тежък. Тогава грабнаха лианите и изтеглиха лодката на пясъчния бряг. После ме отнесоха в гнездото. Не мога да ви кажа колко пъти пожелах да ме убият или поне да ме ударят, та да изгубя съзнание. Да те влачат жив и буден през това ужасно, тъмно като в рог място тези тракащи твари!… — Той спря за момент, за да се успокои.