V. [bg]

— Извинявай. Днес единствената ми тревога беше как да запаля цигара на дъжда, без да се намокри.

— Според мен Папи трябваше да остане на кораба — рече Клайд. — А сега можем само да дебнем край прозореца.

— Така е — съгласи се Джони, отпивайки с примляскване от бирата.

От улицата долетя остър вик.

— Започна се — въздъхна Джони. — Първият за тази вечер е готов.

— Кофти улица, ти казвам.

— През юли, когато тая суматоха едва започваше, всяка нощ на „Търбуха“ имаше средно по едно убийство. А как е положението сега, един Бог знае.

Влязоха двама десантчици и заоглеждаха за свободни места. Избраха масата на Клайд и Джони. Казваха се Морис и Дейвид и на другия ден щяха да отплуват за Египет.

— Най-тържествено ще ви посрещнем там — обяви Морис.

— Ако изобщо дойдем — контрира го Джони.

— Тоя шантав свят отива от зле на по-зле — отбеляза Дейвид. Очевидно двамата се бяха нафиркали здравата, но явно държаха на пиене.

— Много не се надявайте да ни видите, преди да приключат изборите — предупреди ги Джони.

— И защо така?

— Америка е като нашия кораб — мрачно поясни Джони. — Затъва, заседнала е като нас тук, на сухо. И каква е официалната причина? Пак същата. Насрещни течения, засилена сеизмична активност, неидентифицирани обекти в нощния мрак. Ала човек не може да се отърве от мисълта, че все някой е виновен за това.

— Веселото балонче литва… — припя Морис — нагоре и пак нагоре!395

— Чухте ли? Убили някакъв човек на улицата, малко преди да влезем тук, — мелодраматично се приведе напред Дейвид.

— В Египет убитите ще бъдат много повече — предрече Морис. — Ще ми се да хванем няколко парламентаристи, да ги овържем в парашути и да хвърлим долу от люка. Тяхна е идеята за тая патърдия, а не наша.

— Но брат ми е на Кипър и няма да си го простя, ако той ме превари в Египет.

Десантчиците ги надпиха с резултат 2:1. Джони, никога дотогава не бе говорил с човек, който след седмица можеше да загине и съответно бе обхванат от мрачно любопитство. На Клайд не му бе за първи път и затова само се чувстваше нещастен.

Подиумният дует премина от „Шосе 66“ към „Тъжен всеки ден“396. Антоан Зипо, който миналата година при участието си в бреговия военноморски оркестър в Норфък бе успял да спука една шийна вена, а сега полагаше всички възможни усилия да приключи и с другата, спря да свири за малко, изтръска слюнката от мундщука и протегна ръка за оставената на пианото бира. Изглеждаше разгорещен и потен, както подобава на заклет работяга-тромпетист, отдаден изцяло на саморазрушителната стихия на неистовото звукоизвличане. Обаче въздействието на стипцата е всеизвестно и напълно предвидимо.

— Уф! — изхълца Антоан Зипо, тресна обратно бирата върху пианото и се огледа кръвнишки. Стипцата моментално бе изгорила устните му. — Тук единствено Върколака Сам може да намери стипца — изфъфли с усилие той.