Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Затова пък сега имаме други интереси. Всяка възраст си има своите. Ще се разберем не по-лошо, отколкото в миналото, затова нека си поговорим. Искате ли?
— Аз съм на вашите услуги, херцогиньо. Извинете, но как узнахте адреса ми? И защо?
— Защо ли? Вече ви казах. Причината за това е любопитството. Искаше ми се да узная какъв сте бил за францисканеца, с когото имах работа и който умря толкова странно. По време на нашата среща във Фонтенбло, на гробищата до пресния гроб, двамата бяхме толкова развълнувани, че нищо не успяхме да си кажем. Като се разделих с вас, започнах да съжалявам. Винаги съм била много любопитна. Знаете ли, госпожа Дьо Лонгвил малко прилича на мен по това, нали?
— Не зная — сдържано отвърна Арамис.
— И така, аз се разкайвах — продължи херцогинята, — че не си поговорихме с вас на гробищата. Помислих си, че стари приятели не трябва да се държат така, и започнах да търся случай да ви засвидетелствам предаността си и да ви покажа, че клетата покойница Мари Мишон е оставила на земята сянка, която пази много спомени.
Арамис се наведе и любезно целуна ръка на херцогинята.
— Сигурно доста трудно сте ме намерили?
— Да — с досада отвърна тя, виждайки, че Арамис сменя темата на разговора. — Но знаех, че вие сте приятел на господин Фуке. Той ли ви направи епископ?
— Да, херцогиньо.
— Но това за вас е капитулация, прекрасни мускетарю. „Както за теб политическите интриги“ — помисли си Арамис.
— Открихте ли необходимите сведения? — добави той на глас.
— Доста лесно. Вие бяхте заедно с господин Фуке във Фонтенбло. После направихте малко пътешествие до своята епархия, струва ми се, Бел-Ил.
— Грешите, госпожо. Моята епархия е Ван.
— Точно това исках да кажа. След като узнах, че сте се върнали от Ван, се срещнах със своя приятел граф Дьо ла Фер. Но той е много потаен човек и ми отговори, че не знае адреса ви.
„Атос е останал верен на себе си — помисли си епископът. — Хубавото не се променя лесно.“
— Тогава… Нали знаете, че още не мога да се показвам тук, защото вдовстващата кралица все още ми е сърдита.
— Да, и това много ме учудва.
— О, има си причини… Принудена съм да се крия. За щастие, срещнах господин Д’Артанян, един от някогашните ви приятели, нали?
— Сегашен приятел също, херцогиньо.
— Той ме изпрати при господин Безмо, коменданта на Бастилията.
Арамис трепна. От събеседничката му не убягна тази реакция.
— Господин Дьо Безмо! — учудено каза той. — Защо Д’Артанян ще ви изпраща при господин Безмо? Какво означава това?
— Според думите на господин Д’Артанян господин Дьо Безмо ви е задължен. А хората винаги знаят адреса на своите кредитори и длъжници. Безмо ме изпрати в Сен-Манде, където написах писмо до вас.
— Ето го. То е скъпоценно за мен, тъй като на него дължа удоволствието да ви видя.
Херцогинята, доволна, че й се удаде да се докосне безболезнено до всички деликатни точки на разговора, облекчено въздъхна. Арамис обаче не въздишаше.
— Стигнахме до вашето посещение при Безмо.
— Не — засмя се тя, — този въпрос го отминахме отдавна.
— Тогава до недоволството ви от кралицата майка.
— Не, още по-нататък. До отношенията… Това е много просто. Нали знаете, че аз живея в Брюксел с господин Дьо Лек, който ми е почти съпруг. Сигурно знаете, че децата ми ме обраха и ме разориха. Наложи ми се да придобивам средства за съществуването си, за да не изпадна в нищета. Никъде нямах кредит и покровители.
— А колко хора сте покровителствали! — лукаво се усмихна Арамис.
— Винаги става така. Тогава се срещнах с испанския крал, който според обичая беше пристигнал във Фландрия, за да назначи генерал на йезуитския орден.
— Нима съществува такъв обичай?
— Не знаехте ли това? Трябва да го знаете. Вие бяхте толкова близък с францисканеца, с генерала на йезуитския орден… Значи срещнах се с испанския крал. Той искаше да ми помогне, но не успя. Единственото, което направи, беше, че ми даде препоръчителни писма и пенсия от средствата на йезуитския орден. При мен беше изпратен генералът, тоест, францисканецът. За да се уреди пенсията ми, беше написано, че имам заслуги към ордена. Знаете ли, че има такова правило?
Херцогиня Дьо Шеврьоз замълча и се опита да разгледа лицето на Арамис. Но вече беше съвсем тъмно.
— С една дума, такова правило съществува — каза тя, след като той не отговори. — Нужно беше да се докаже, че принасям полза на ордена. Тогава предложих да пътувам за сметка на ордена и така станах негов агент. Разбирате, това е формалност и е направено само за оправдание. По този начин получавам прилична пенсия.