Небесният огън

Ножовете изсвистяха толкова бързо, че тя щеше да изскимти, ако гърлото й не беше се свило на юмрук. В едната й ръка остана само дръжката, другата круша леко затреперя с ножа, забит в средата й, в сокът от крушата на главата й потече по косата й.

Тя дръпна превръзката и закрачи към Том и Лука, и двамата ухилени като идиоти. Но преди да отвори уста да ги навика, Лука възкликна удивен.

— Нана, ти си великолепна. Храбростта ти е възхитителна, но ти самата — още повече. — Той развя в поклон тъпото си наметало от червена коприна, с ръка на сърцето. — Този номер ще го нарека „Роза сред тръните.“ Макар че, честно казано, ти си много по-красива от всички рози на света.

— Не е нужна кой знае каква храброст, за да стоиш на едно място като пън. — Роза значи? Ще му покаже тя тръни. Ще им покаже и на двамата. — Чуй ме хубаво, Валан Лука…

— Какъв кураж. Дори не трепна. Честно ти казвам, мен щеше да ме е страх да направя това, което правиш ти.

Това си беше чистата истина.

— Не съм по-храбра, отколкото се налага — отвърна тя малко по-спокойно. Трудно беше да крещиш на човек, който настоява да ти каже колко си храбра. Това определено звучеше малко по-добре, отколкото брътвежите му за рози. Том приглади дългите си бели мустаци, сякаш виждаше нещо много смешно.

— Роклята — пак подхвана Лука и всичките му зъби лъснаха в усмивка. — В нея ще изглеждаш направо…

— А, не! — сряза го тя. Каквото и да беше спечелил дотук, току-що го беше изгубил, повдигайки отново този въпрос. Кларине беше ушила роклята, която Лука толкова държеше тя да облече, от коприна, по-алена и от наметалото му. По нейно мнение цветът бе избран, за да скрие кръвта, ако ръката на Том сгрешеше.

— Но, Нана, хубостта в опасност привлича страшно много. — Гласът на Лука продължи напевно, сякаш шепнеше най-сладките неща в ухото й. — Всяко око ще бъде приковано в теб, всяко сърце ще затупти заради красотата и храбростта ти.

— Щом толкова ти харесва тази рокля — отсече тя, — ти я облечи. — Да не говорим за цвета, но тя в никой случай нямаше да покаже толкова много гръд пред публика, независимо дали Кларине го смяташе за редно, или не. Виждала беше сценичната рокля на Лателле, цялата обсипана с черни пайети и с деколте по врата. И тя можеше да облече нещо по… Но какви ги мислеше? Та тя изобщо нямаше намерение да се въвлича в това. Беше се съгласила само за това упражнение, колкото Лука да престане да дращи на вратата на фургона всяка нощ, за да се опитва да я убеди.

Той обаче много добре знаеше кога да смени темата.

— Но какво е станало тук? — изведнъж попита той загрижено и посочи подпухналото й око, а тя трепна. По-добре щеше да направи, ако продължеше да се опитва да я натика в алената рокля.

— Не ми хареса как ме гледаше в огледалото тази сутрин, затова го ухапах.

Равният й тон и оголените й зъби накараха Лука да си дръпне ръката. Изглежда подозираше, че пак е готова да хапе. Том си гладеше мустаците и се мъчеше да не се разсмее. Той естествено знаеше какво бе станало. Как иначе. И веднага след като тя ги оставеше, щеше да нагости Лука със собствената си версия за събитията. Мъжете много обичаха да клюкарстват — това си им беше вродено и жените не можеха да направят нищо, за да ги отучат.