Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Овцете на японските острови очевидно били недостатъчни, за да се води продължителна война на северните територии срещу съветската армия в случай на икономически санкции или на блокада срещу Япония, ето защо в доклада се казвало, че е наложително Япония да осигури и постоянни доставки на вълна (или на заешки и други кожи) от района на Манджурия и Монголия, и оборудването, с което да ги преработва. През 1932 година, непосредствено след създаването на марионетния режим в Манджоу-го, за проучване на въпроса на място там бил пратен млад технократ, току-що завършил Генералщабната академия със специалност логистика — казвал се Йошитака Ватая.
Йошитака Ватая ли! Това със сигурност беше чичото на Нобору. По света нямаше много хора с презиме Ватая, а името Йошитака разсейваше всички съмнения.
Задачата му била да установи колко време ще бъде необходимо, докато Манджоу-го бъде в състояние да осигури постоянни доставки на вълна. Йошитака Ватая се заел с въпроса за униформите за студено време като образец за модерна логистика и направил изчерпателен математически анализ.
Докато бил в Мукден, Йошитака Ватая направил всичко възможно да го представят на генерал-лейтенант Канджи Ишивара и прекарал с него цялата вечер — пиели и си говорели.
Канджи Ишавара. Още едно име, което знаех. Чичото на Нобору Ватая е бил свързан с Канджи Ишавара, водача на инсценираното китайско нападение срещу японските части от предната година, известно като „Манджурския сблъсък“, събитие, благодарение на което Япония да окупира Манджурия и да създаде Манджоу-го и което по-късно ще се окаже първата битка на една петнайсетгодишна война.
Ишивара бил обиколил континента и се бил убедил не само че широкомащабна война със Съветския съюз е неизбежна, но и че ключът към победата в нея е в заздравяването на логистичната позиция на Япония чрез бързата индустриализация на току-що основаната империя Манджоу-го, чиято икономика трябвало сама да задоволява нуждите си и да не разчита на внос. Той изложил красноречиво, пламенно възгледите си пред Йошитака Ватая. Настоявал, че е важно от Япония да се „внесат“ селяни, благодарение на които земеделието и животновъдството в Манджоу-го да дръпнат напред и добивите да се повишат.
Ишивара смятал, че Япония не бива да превръща Манждоу-го в поредната откровена японска колония като Корея и Тайван и трябва да я наложи като нов модел азиатска държава. Но проявявал завиден реализъм, като признавал, че Манджоу-го в крайна сметка ще послужи за логистична база във войната срещу Съветския съюз и дори срещу Съединените щати и Великобритания. Бил убеден, че сега Япония е единствената държава в Азия, способна да се вдигне на война срещу Запада (той я наричал „Окончателната война“) и че ако искат да се освободят от Запада, другите страни са длъжни да й сътрудничат. По онова време никой офицер в имперската армия не съчетавал като Ишивара задълбочения интерес към логистиката с огромната начетеност. Повечето други японски офицери отхвърляли логистиката като „дамска“ дисциплина и били убедени, че „воините на Негово величество“ трябва да се сражават дръзко и самоотвержено, колкото и зле да са оборудвани, и че истинската бойна доблест е да победиш могъщ враг, който е по многочислен и по-добре въоръжен. Че пътят към почестите минава през удара по врага и офанзивата, „прекалено бърза, та да могат обозите да настигнат армията“.
За съвършения технократ Йошитака Ватая това били пълни глупости. Според него било равнозначно на самоубийство да започнеш без логистична подкрепа продължителна война. Благодарение на петгодишния план за бързо икономическо развитие, наложен от Сталин, съветската войска била разширила и модернизирала значително своята боеспособност. Петте кървави години на Първата световна война били помели ценностите на стария свят, а механизираната война била направила истинска революция в мисленето на европейците по отношение на стратегията и логистиката. Йошитака Ватая бил живял две години в Берлин и бил осмислил с цялото си същество тази истина, но манталитетът на повечето японски военни не бил надскочил опиянението от победата, която били удържали преди близо трийсет години в Руско-японската война.