Хроника на птицата с пружина

Йошитака Ватая се прибрал в Япония като заклет привърженик на доводите на Ишивара, на неговия светоглед и на обаятелната му личност и тесните им връзки продължили години наред. Често ходел на гости на изтъкнатия офицер дори след като той бил върнат от Манджурия, за да поеме командването на откъснатата крепост в Майзуру. Точният и старателно подготвен доклад на Йошитака Ватая за овцевъдството и преработката на вълна в Манджоу-го бил представен в щаба малко след като той се завърнал в Япония и бил оценен високо. Но след като през 1939 година Япония претърпяла болезнено поражение в битката при Номинхе и икономическите санкции, наложени от САЩ и Великобритания, станали още по-сурови, военните започнали да пренасочват вниманието си на юг и работата група, която трябвало да разработи стратегията за хипотетичната война срещу Съветския съюз, малко по малко прекратила дейността си. Сред факторите, допринесли за решението битката при Номинхе да бъде приключена бързо, още в началото на есента, за да не прерасне в истинска война, било заключението на работната група, че „при сегашната ни боеспособност ние не сме в състояние да предприемем зимна кампания срещу съветската армия“. Веднага щом задухали есенните ветрове, императорското главно командване предприело действие, необичайно за японската армия, която всячески се стремяла да опази доброто си име, отказало се от битките и чрез дипломатически преговори преотстъпило на Външна Монголия и съветските части безплодната Хулунбуирска степ.

В бележка под линия авторът изтъкваше, че след войната, по време на окупацията на Макартър, на Йошитака Ватая му било забранено да заема държавни постове и той се усамотил в родната Ниигата, после обаче, след като забраната паднала, от Консервативната партия го убедили да се кандидатира за Горната камара, където той бил депутат два мандата, а сетне се прехвърлил в Долната камара. На стената в кабинета му бил окачен калиграфски свитък на Канджи Ишивара.