Хроника на птицата с пружина

— Не, не го харесвам особено.

— И той не харесва вас.

— Меко казано.

— И сега се безпокои какво правите тук. Защо?

— Ако се разчуе, че съм замесен в нещо съмнително, може да гръмне скандал, който да засегне и него. Той точно сега е на гребена на вълната. Вероятно е естествено да се притеснява от такива неща.

— Значи не той дава на медиите информация за къщата?

— Да ви призная, нямам представа какво се върти в главата на Нобору Ватая. Но здравият разум ми подсказва, че той няма да спечели нищо, ако дава информация на пресата. По-скоро ще се опита да потули нещата.

Индийско орехче дълго въртя в пръстите си тънката златна запалка. Тя приличаше на златна вятърна мелница в почти безветрен ден.

— Защо не сте ни казвали нищо за този ваш шурей? — попита жената.

— Не съм казал не само на вас. Опитвам се да не отварям дума за него пред никого — отвърнах аз. — Не сме си симпатични още от самото начало, а сега направо се мразим. Не съм крил от вас. Просто не смятах, че има нужда да говоря за това.

Индийско орехче въздъхна, този път малко по-тежко.

— Трябваше да ни предупредите.

— Може би е трябвало — съгласих се аз.

— Сигурна съм, съзнавате за какво става въпрос. При нас идват клиентки, свързани с политиката и бизнеса. Хора с власт и влияние. Известни хора. Длъжни сме да ги пазим. Точно заради това взимаме такива крайни предпазни мерки. Това поне знаете.

Аз кимнах.

— Канела хвърли много усилия и задели много време, за да създаде точна сложна система, гарантираща, че няма да се разчуе нищо: цял лабиринт от фирми фантоми, счетоводни книги с двойно и тройно счетоводство, напълно анонимно място на паркинга в онзи хотел в Акасака, изключително строго отношение към клиентелата, контрол на приходите и разходите, плана на тази къща. Именно неговият ум роди всичко това. Дотук системата работеше почти съвършено, както сме го предвидили. Да, нужни са много пари, за да поддържаме такава система, но парите не са проблем за нас. Важното е жените, които идват тук, да усещат, че са напълно защитени.

— Тоест според вас тази система е изложена на опасност.

— За съжаление да.

Индийско орехче извади кутия цигари и взе една, но вместо да я запали, я държа дълго между пръстите си.

— И за капак сега се появява този прочут политик, който се оказва мой шурей и който само увеличава опасността от скандал.

— Точно така — потвърди жената, устните й потрепнаха.

— И какъв е анализът на положението, който Канела е направил?

— Синът ми не казва нищо. Като голяма стрида на морското дъно. Затворил се е в себе си, заключил е вратата и мисли задълбочено.

Индийско орехче беше вперила очи в мен. Най-после запали цигарата, сякаш едва сега си беше спомнила, че я държи. Сетне каза:

— Още си мисля много за това… за съпруга си и как беше убит. Защо трябваше да го режат на парчета? Защо трябваше да окървавяват стаята, да вадят вътрешностите му и да ги отнасят? Просто не се сещам за причина да го правят. Мъжът ми не беше от хората, които някой ще убие по такъв необичаен начин. Но ме озадачава не само смъртта на съпруга ми. Всички необясними събития, които са се случвали в живота ми: огромната страст, която се появи у мен към модния дизайн, и това, че тя изчезна толкова внезапно, начинът, по който Канела престана да говори, странната работа, която вършим сега и която ме грабна изневиделица — всичко сякаш е програмирано умело, така че да ме доведе дотук. Имам чувството, че всяко мое движение се направлява от невероятно дълга ръка, която е протегната от много-много далеч, и че животът ми не е нищо друго освен удобен проход, през който всички тези неща да минат.