Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
По последни сметки, над трийсет хиляди мъже бяха успели да се доберат до южния край на провинция Ябон. Той ги беше организирал, настанил и сега контролираше всички земи от Илит на юг покрай Квесторско око, на север до окрайнините на Зюн и на запад до град Натал, който сега беше окупиран от неговите хора, победили жалките му защитници. Беше завладял също така и Ястребово гнездо — малко градче, което обаче му осигуряваше контрол над един жизненоважен проход през планините на изток.
— На някои от хората не им допада идеята с оставането — каза плещестият Нордан. Потърка обраслата си с четина брадичка и се окашля. — Искат да се намерят кораби и да се връщаме през морето.
— Къде да се връщаме? — попита Фадавах. — В една изпепелена земя, опустошена от степните варвари? Освен твърдините на джуджетата в планините Ратх’Гари и малкото оцелели джешандийци на север, какво е останало там? Да сме оставили някой непокътнат град? Продоволствие някакво да е останало там? — Фадавах се почеса по главата. Носеше дългата си коса прибрана, с гладко обръснато теме — друг знак, че е бил посветен на тъмните сили на Изумрудената кралица. — Кажи на хората, които говорят такива неща, че дойде ли пролетта, ако могат да си намерят кораб, свободни са да си ходят. — Впери поглед в празното пространство, сякаш виждаше нещо. — Тук не искам никой, който не е готов да ми служи. Чакат ни тежки битки.
— С Кралството?
— Не мислиш, че ще си седят кротко и няма да се опитат да си върнат земите, нали?
— Не, но бяха разбити жестоко при Крондор и Даркмоор. Пленниците признават, че не им е останала много армия.
— Да, ако не докарат армията на Изтока. Ако го направят, трябва да сме готови.
— Е — каза Нордан, — до пролетта все едно няма да го разберем.
— Та това са само още три месеца — каза Фадавах. — Длъжни сме да се подготвим.
— Имате ли план?
— Разбира се — отвърна жилавият стар генерал. — Не ми се ще да водя война на два фронта, ако мога да я избегна. Ако бях по-тъп, щях да се набутам във война на четири фронта. — Той посочи една карта на стената на стаята. Бяха се настанили в имението на графа на Илит, загинал според всички донесения, заедно с херцога на Ябон и графа на Ла Мут. — Ако сведенията ни са верни, противникът ни в Ла Мут е някакво хлапе. — Потърка брадичката си. — Трябва да вземем Ла Мут преди снегът да се стопи, а Ябон искам да го стиснем в шепата си до лятото. — Усмихна се. — Прати послание на водача им в Натал… — Обърна се към Кахил. — Каква му е титлата?
— Първи съветник — подсказа капитанът на разузнаването.
— Прати на Първия съветник нашите благодарности, че е осигурил подслон за хората ни тази зима, и му прати малко злато. Хиляда жълтици би трябвало да стигнат.
— Хиляда? — удиви се Нордан.
— Имаме достатъчно. Ще съберем и повече. След това изтегли хората ни и ги доведи тук. — Погледна стария си приятел. — Това поне ще задържи Първия съветник на наша страна, докато се върнем в Натал, завземем го и го задържим. — Посочи картата. — Дотогава искам Дуко и хората му да са в Крондор.
Нордан въпросително повдигна вежди.
— Дуко ме притеснява — поясни Фадавах. — Амбициозен е. — Той се намръщи. — Чиста случайност беше, че двамата с теб получихме първите две роли в пантатийската игра, иначе щяхме да получаваме заповеди от Дуко.
— Но е добър командир и винаги се е подчинявал безпрекословно.
— Така е, и точно затова го искам на първата линия. А теб те искам зад него, в Сарт.
— Но защо Крондор? — Нордан поклати глава. — Там няма нищо.
— Но ще има — каза Фадавах. — Това е тяхната западна столица, градът на техния принц, и те ще опитат да си го върнат колкото може по-бързо. — Той кимна замислен. — Ако Дуко успее да ги задържи, докато завземем цял Ябон, ще можем да обърнем взор към Свободните градове, ето този район на Далечния бряг. — Посочи западния бряг на Кралството. — Ще окупираме отново Крондор и ще се придвижим обратно към старата фронтова линия. Как се казваше онова място?
— Кошмарния хребет.
— Подходящо. — Фадавах въздъхна. — Не съм алчен. Да остана крал на Горчивото море ми стига. Ще позволим на Островното кралство да си задържи техния Даркмоор и земите на изток. — После се усмихна. — Засега.
— Но първо трябва да си върнем Крондор.