![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Всички назад! — извика опомнилият се маг. — Имаме време! Назад! Стотници, дайте заповед!
— Назад! Под барабанен ритъм! Бегом! Пазете строя, маймуни, ако не искате да се стъпчете един друг! Напред!
Централното каре се хвърли назад. След нея тръгна и тази, която стоеше до Лузската гора. Хората бягаха с всички сили, но никой не хвърли оръжията си и не се опита да блъсне другаря си в гръб. Всички разбираха, че тълпата е най-прекият път към гроба.
Минута по-късно на мястото, където стоеше лявата армия, паднаха две огнени капки.
— Лявата армия бяга, ваше височество!
— Виждам, но… о, мрак!
Принцът видя как две огнени топки паднаха върху мястото, където би трябвало да се намира отстъпващата армия. Грохотът зад гърба му едва не го оглуши. Той се обърна и с невярващ поглед се взря в мястото, което допреди миг представляваше връх на хълм. Сега там имаше само равна димяща площадка. Ни оръдия, ни мортира, ни кралска шатра.
— Кралят е убит! — разнесе се по редиците на воините.
— Проклятие! — изруга през зъби младият Сталкон и като се взе в ръце, извика: — Пепел! Спри ги! Ако побегнат, всичко е загубено! Трябва да се оттеглим през Перфектни лъкове! — дори глупак би разбрал, че битката на Полето на феите е загубена.
— Ще направя всичко по силите си, кралю мой!
Роговете в Перфектни лъкове безспирно сигнализираха за отстъпление. Армията бързо, но все още без паника се оттегляше през хълма, в посока към Авендум. Всички видяха как ударът отнесе върха на хълма. Всички знаеха, че там беше кралят. И всички разбираха, че след подобно нещо никой не би могъл да оцелее.
Медения беше видял как два пурпурни огъня се стоварват върху позициите на лявата армия, но дали някой беше оцелял, не знаеше. Твърде далеч се беше случило, а и хълмът пречеше.
— Хората са строени, командире! — докладва Рот.
— Хвърляйте „градушките“, момчета. В противен случай няма да успеем да се оттеглим бързо, ако ни ударят пак.
— Няма да ни ударят — Родерик беше преодолял паниката и сега гласът му беше спокоен.
— А ти откъде си сигурен?
— Ако Неназовимият можеше, отдавна щеше да го е направил. Дори и той не е всесилен.
— Така или иначе трябва да се отдалечим. Скоро врагът отново ще започне щурм. Пепел! Тръгваме!
— А оръдието?! С оръдието какво ще правим?!
— Тръгваме! Нямаме време да го влачим! Ще ти купя ново!
— Да бе! — изръмжа гномът и започна да изсипва барут от бъчвичката. — Щял да ми купи! Във всеки случай врагът няма да го получи! Ще го взривя!
Медения вече мислеше за това как армията да се противопостави при Авендум. Загубиха тази битка, но не и войната.
Глава 20
Играчът
Смехът ми събуди всички, а аз изобщо не можех да спра. Толкова сили хвърлихме, толкова много животи загубихме, и всичко се оказа напразно! Провалихме се.
Изглежда, от всички най-много за мен се притесни Кли-кли. Мисля, че и вие бихте се уплашили, ако някакъв идиот без видима причина внезапно започне да се смее посред нощ. „Лекарството“ ми го даде Змиорката. Просто ми удари няколко силни шамара и смехът ми секна мигновено.
— Добре съм — задъхано казах на гаракеца. — Престани с шамарите. Съжалявам, момчета, но това наистина беше много смешно.
— Какво стана, Танцуващ? Добре ли си? — разтревожено попита Кли-кли.
— Всичко е наред, малката — и сам не се усетих как се обърнах към гоблинката. За щастие, никой не обърна внимание на дрънканиците на Гарет, включително и Кли-кли. — Просто още един лош сън.
— Нещо не си спомням след лоши сънища да си се смял — изръмжа Халас. — По-скоро крещеше. Казвай веднага какво сънува този път.
Така че им разказах за битката. Естествено, не всичко, а само това, че загубихме.
— Ако кралят е загинал, тогава работата е лоша. Това няма да вдъхнови армията — замислено каза Мумр, който веднага повярва на съня ми.
Това не само няма да вдъхнови армията, но и ще анулира Поръчката ми. Клиентът е мъртъв, тоест сделката е разтрогната. Така че можех да не нося Рога на дъгата в Авендум, под чиито стени всеки момент щеше да започне клане. Също така можех завинаги да забравя за помилването и за онези петдесет хиляди златни, които ми бяха обещани от краля.
— Ако битката се е случила вчера, тогава все още имаме малко време. До Авендум не е толкова далече. Може и да успеем.