Виелица на сенките [bg]

— Той има порязване! Разбираш ли, тъпоглавецо! Най-обикновено дълбоко порязване!

— Но той крещеше, сякаш го режат!

— Колко пъти съм казвал на вашата пасмина, че на операционната маса пръв отива този, който мълчи! Щом крещи и иска помощ — значи ще оживее! Нищо няма да му се случи! А ако лежи, мълчи и е бледен като мъртвец — тогава работата е лоша! И ако още веднъж ми докарате леко ранен, не знам какво ще направя с вас! Всички на каруците и в главната болница, зад хълма! Нека там да си ги сортират и да умуват какво да ги правят! При мен само тежките случаи, с наранявания в корема или със загуба на крайници. Ще можеш ли да го набиеш в главите на твоите подчинени?

— Ти при мен ли идваш, стотник? — обърна се хилядникът към зазяпалия се Меден.

— Да, командире. Трябва да прехвърлим до брега на Кизевска двеста мечоносци и поне сто арбалетчици. Имаме ли още резерви?

— Резерви все ще намерим — превързаният хилядник внимателно погледна Медения. — Но не разбрах защо трябва да прехвърля хората там?

— Не мисля, че северните племена ще пробват за трети път през стената.

— Че какъв друг избор имат? Няма по реката да плуват, я?

— Точно по реката.

— Разбирам, ако беше лято, но сега е почти зима. Виж какъв студ е! Кой ще влезе във водата, когато тя всеки момент ще замръзне?

— Те са свикнали да плуват в ледена вода. В крайна сметка живеят в Безлюдните земи.

— Ама че го измисли!

— Просто не бих искал стотина от тези момчета да се появят внезапно в тила ни.

Хилядникът погледна внимателно Медения, след което кимна:

— Добре. Ще се разпоредя. А ти отивай при твоите хора, всеки момент се очаква нова атака. Между другото, чу ли, че Орденът е избил всички огри?