![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Оръдията и мортирата мълчаха. Да се стреля сега беше безполезно — повече щяха да пострадат собствените им хора. Оставаше само да стискат зъби и да се сражават. Сталкон пое с порядъчно очукания си щит поредния удар на варварина, удари отдолу нагоре, после още веднъж, вече в обратна посока, след което бутна с щита брадатия дивак в лицето и разсече кожа и плът със секирата. Време беше да приключат с този бой, и то възможно най-бързо. Сякаш чул тези думи, кралят изпрати в подкрепа на пехотата десния кавалерийски резерв на центъра, който удари противника във фланга.
Нуад се държеше, положението в центъра изглеждаше добре, неочакваната поява на кавалерията беше разстроила редиците на Неназовимия. Лунните жребци се появиха точно навреме. В Перфектни лъкове засега имаше затишие — отблъснатите варвари, северни племена и част от леката пехота на „раците“ се бяха оттеглили, за да се прегрупират. Но при лявата армия положението не беше толкова добро. Лявото каре беше заето с разгрома на противника, централното тъкмо се беше врязало в отряда пехота от втората линия, а дясното все още се държеше някак си, но противникът им беше упорит и всеки момент равните редици на карето щяха да поддадат.
— Вартек! Препусни до двестата „бобри“! Кажи им да заобиколят и да атакуват в тил пехотата, която е нападнала дясното каре! Изпълнявай! — заповяда Изми.
— Командире! Изглежда, че на елфите ще им стане много трудно!
— Виждам! Изпълнявай каквото ти казах! Тръбач! Свири атака!
Пурпурните топки, внезапно появили се в редиците на дясното каре, започнаха методично да унищожават войниците, и хората трепнаха.
— Дясното каре отстъпва, ваше величество!
— Виждам. Отиди при резерва, нека затворят дупката. Интересно ми е: как маговете са допуснали шамана толкова близо?
Преди Джиг да разбере какво става, първите две линии загинаха. А отначало всичко се развиваше толкова добре! Карето успешно беше пробило отряда пехота на втората линия, а Джиг, следвайки заповедта, отново се беше оказал в третата редица и започна здраво сечене. Тези, които успяваха да стигнат до копиеносците, ги чакаха тежки алебарди. После внезапно изпод броните на предните редици се появи тъмнолилав дим и броните паднаха на земята, а собствениците им като с магия се разтвориха в разредения въздух. Един от първите загинали беше копиеносецът Банс. После дойде ред на редицата на Джиг. Оръжията и броните на съседните му воини звъннаха и паднаха на земята. След секунда Джиг остана единственият оцелял от цялата редица. Карето все още крачеше напред, без да е осъзнало какво се е случило с първите редици. Точно пред себе си Джиг видя трима души, облечени в черни плащове. Без брони, без оръжия. Единият мъж вдигна ръце и в гърдите на Джиг удари сребърна стрела. Удари и веднага изчезна, без да причини никаква вреда на стражника.
— Шамани! — уплашеният вик от задната редица заглуши дори грохота на сражението.
— А-а-а-а! — с изцъклен поглед закрещя Джиг, осъзнавайки, че това е краят.
Той вдигна алебардата и с всички сили удари по-близкия магьосник. За миг пред Джиг се мярна бледото и донякъде изненадано лице на шамана, след което физиономията на стражника бе оплискана от струя кръв. Магьосникът с отрязана глава се свлече в краката на обезумелия воин.
— Могат да бъдат убити!!! — изрева Джиг. — Магьосниците могат да бъдат убити!!! Убийте ги, момчета!!!
С този вик стражникът замахна с алебардата и веднага опиянените от собствената си смелост хора развалиха строя и се втурнаха напред, за да се доберат първи до омразните шамани. Джиг закачи с куката на алебардата крака на започналия да прави заклинание магьосник, рязко дръпна към себе си, завъртя го и го прониза в корема. Воините до него довършиха ранения и с рев се втурнаха към стреснатата пехота, пред чийто погледи толкова жестоко се бяха разправили с явно могъщите магьосници.