![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Ей, Меден! — усмивката на лицето на Рот изглеждаше повече от глупава. — Беше прав! Тези момчета наистина решиха да се изкъпят!
— Ти по-добре стреляй! — изсумтя Медения. — Чушка! Какво правиш?!
— Помогни ми! — изпръхтя гномът, държейки в ръце тежко гюле. — Колко далече можеш да го хвърлиш?
— Какво си замислил? — Медения взе гюлето от ръцете на гнома.
— Ти си здрав като бик, стотник. Можеш ли да го хвърлиш през рова?
— Ако се засиля.
— Тогава хвърляй — каза гномът и запали фитила му.
Ако не бяха Обесниците, елфите нямаше да видят своята Заграбия. Изми Маркауз спря коня си пред редиците на тъмните и извика:
— На конете! Зад ездачите, момчета! Бързо!
Елфите не се поколебаха и скочиха на конете зад гвардейците. Някои и тогава продължиха да стрелят. Вражеските арбалетчици реагираха веднага. Няколко гвардейци паднаха, но болшинството се отдалечиха в галоп, отнасяйки елфите на безопасно разстояние. Изми остана последен. Сега трябваше да свалят елфите и да нападнат онези, които бяха притиснали дясното каре. Отстъпващите още не бяха успели да пресекат Винения ручей и лейтенантът на гвардията се надяваше да довърши останалите. Вартек се появи, приведен към шията на коня си. В гърба му Изми забеляза арбалетен болт. Бронята го беше подвела.
— Жив ли си?!
Маркизът едва забележимо кимна. Изми Маркауз сграбчи юздата на коня му. Трябваше по най-бързия начин да закара ранения при лекарите.
Въпреки непрекъснатите масирани атаки Перфектни лъкове се справи превъзходно. Добре, че кралят не се поскъпи и плати на гномите. Без оръдията битката щеше да е много по-трудна. Лявата армия напълно възстанови фронта и отново зае позицията си. Вярно, сега нямаше резерв, а и централното й каре доста пострада.
— Каква изненада ни готви Неназовимия, принце мой? — попита Пепел, докато прибираше красиво острие от черна стомана в ножницата.
— Какво ще кажеш за тях, Див?
Пепел присви очи и се загледа към Регската гора. По полето, метнали сопи на раменете, крачеха тридесетина огромни фигури.
— Така си и мислех — подсмихна се командирът на Дивите сърца. — Ако няма огри, ще се появят великани.
— Пригответе се! — заповяда принцът. — Стрелците! В първите редове!
ТОВА го чуха всички, които бяха на Полето на феите в онзи ден. Сякаш звънна струна в мразовития въздух. Тихият напевен звук отекна над полето, а след няколко секунди върху Нуад падна пурпурен огън.
— М-мамка му! — Чушката хвана телескопа. — Да не им се взриви барута?!
— Боя се, че не — Медения, все още не вярвайки на случилото се, поклати глава.
Целият Нуад беше обхванат от огън.
— Това е Неназовимия! Това е Неназовимия! — Родерик, бял като сняг, гледаше с разширени очи към воините.
— Какви ги дрънкаш?! — избухна Рот.
— Това е работа на самия Неназовим! Орденът се провали! Нещо е нарушило равновесието!
— Принце мой! Орденът напуска хълма!
— Какво става с тях?! — избухна младият Сталкон.
— Вижда ли се нещо?
— Не. Отначало земята се разтресе, а после падна дим — отвърна Джиг.
— Това и сам го виждам! — изръмжа стоящият до него стотник.
Зад езика, оформен от Регската гора, отвъд който се намираше Нуад, се издигна синьо-черен димен стълб.
Внезапно небето над възстановеното с помощта на резерва дясно каре замига. Всички вдигаха глави, дивейки се на това чудо. След минута мигането спря и върху карето се изсипа гигантска огнена топка, която на мига изгори няколко хиляди души.
Земята се разтресе и редиците от карето на Джиг изпопадаха една върху друга. Чуха се изплашени викове.
— Спокойно! Всички — стани! Стани, казах!!! — изкрещя някакъв стотник.
Уплашените хора се изправиха. Всички гледаха към мястото, където преди се намираше дясното каре. Сега там нямаше нищо друго освен черна яма. Изглеждаше, сякаш самата земя е горяла.
— Какво е това?!
— Козел да ме одере дано!
— Трябва да бягаме!
— Магия!
— Всички да млъкнат!
— Да пребъдат в светлината!
Джиг вдигна глава нагоре и видя, че небето над него започва да мига.
— Там! — извика Джиг, посочвайки с ръка.
— Всички назад! — извика опомнилият се маг. — Имаме време! Назад! Стотници, дайте заповед!
— Назад! Под барабанен ритъм! Бегом! Пазете строя, маймуни, ако не искате да се стъпчете един друг! Напред!
Централното каре се хвърли назад. След нея тръгна и тази, която стоеше до Лузската гора. Хората бягаха с всички сили, но никой не хвърли оръжията си и не се опита да блъсне другаря си в гръб. Всички разбираха, че тълпата е най-прекият път към гроба.
Минута по-късно на мястото, където стоеше лявата армия, паднаха две огнени капки.