Виелица на сенките [bg]

— Заклинанията спряха, ваше величество! Сигурно са убили магьосниците!

— Какво значение има сега? — горчиво поклати глава кралят.

Дясното каре вече не съществуваше. Врагът сечеше в гръб побягналите и след няколко минути от карето бяха останали не повече от деветстотин души. За щастие, навреме пристигна двухилядният резерв заедно с двестата „Боброви шапки“, които беше дал на младия Маркауз. От младока имаше полза. Баща му ще се гордее с него. Оставаше само да се надява, че гвардейците ще успеят да спасят елфите. Макар че беше малко вероятно.

Епилорсса от дома на Черната луна изруга и се пресегна към колчана за нова стрела. Хората прекалено се бяха увлекли в битката и напълно изпуснаха от поглед втория отряд от втората линия. Около две хиляди човека се разгърнаха при Винения ручей с явното намерение да избият шепата елфи до Лузската гора.

— Дулле! Дулле!

Нямаше откъде да чакат помощ. Съседите отляво довършваха оцелелите врагове, централното каре, въпреки шаманите на Неназовимия (а Епилорсса беше почувствал магията), продължаваха да секат, а дясното поради магьосничеството и паниката беше почти напълно унищожено. Елфите можеха да се скрият в гората, но тя не беше чак толкова близо, а и да покажат гръб на врага, докато все още можеха да се бият, не беше за тях. И те продължиха, изпращайки стрела след стрела към врага. Нападателите преминаха в бяг, като се окуражаваха с викове. Мнозина, получили стрела в лицето или в незащитените места между броните, падаха, но елфите бяха твърде малко, а участъкът, който ги разделяше от враговете, беше още по-малък. Не можеха да избият всички.