Виелица на сенките [bg]

„Братът“ и „сестрата“ шумно излязоха от ножниците си. Еграсса направи предупредителен жест с ръка към гаракеца и поклати глава. При цялото си желание срещу трима Сиви нямахме никакъв шанс. Ние ги гледахме, а те гледаха нас. Оловното зимно море затрепери наблизо.

— Дайте ни Рога — каза един от хората. — Той не ви принадлежи.

— Не принадлежи и на вас. Той не принадлежи на никого — отвърна Кли-кли. — Но сега ние имаме нужда от него.

— Ако Рогът остане с вас, равновесието може да бъде нарушено.

— За какво равновесие става дума?! — избухна винаги спокойният Змиорка. — Видяхте ли какво става пред града?!

— За последен път ви молим да ни дадете Рога.

— А ако откажем? Тогава какво, орк?! — Еграсса се усмихна заплашително и стисна кората.

— Също така ви съветвам да ни върнете кристала и оръжието на нашия брат — все така невъзмутимо продължи Сивия.

И тогава се случи. Чу се оглушително бум и от нищото в разредения въздух се появиха четирима, стиснали в ръце тояги на архимагове на Съвета. Единият от Сивите загина веднага. Другите двама ловко отскочиха настрани. Оркът се нахвърли към най-близкия маг, а останалият жив човек извади чифт саби. Преди да умре, оркът отнесе един от маговете със себе си.

Двама магьосника се заеха с оцелелия Сив. Той се втурна към по-близкия архимаг, размахвайки сабите. Магът едва успя да се предпази с тоягата си. Тоягата и сабята се срещнаха, за миг нещо проблесна и Сивият отлетя назад чак до самата вода. Еграсса стреля с лъка и улучи надигащия се от морския бряг човек в гърба. Сивият се обърна към новата заплаха и архимаговете веднага го покриха с пламтяща в изумрудено зелено магическа мрежа. Оказа се, че заклинанието не само оплете човека, но и го наряза на десетки парчета. Аз се извърнах.

— Имахме късмет, че това бяха войници, а не магьосници — промърмори Кли-кли. — Като знам магията на Сивите, на маговете от Ордена щеше да им се стъжни.

Един от архимаговете, достатъчно млад и външно някак приличащ на Валдер, хвърли тоягата си настрана и хукна към нас:

— Донесохте ли Рога?!

— Да, ваше магичество — поклони се Еграсса.

— Сега няма време за етикет, тъмен! — рязко отвърна магът. — Получихме вашето съобщение и целият Съвет вече е събран! Къде е артефактът?!

Бръкнах в чантата. Серия от взривове се разнесоха откъм града.

— Още час и няма да има какво да се спасява! По-бързо!

Архимагът грабна Рога от ръцете ми. Бум, и тримата магьосници изчезнаха, без дори да си направят труда да вземат тялото на мъртвия си другар. Нас, естествено, архимаговете не ни поканиха със себе си.